“От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ - 145 години от кървавото клане

“От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ - 145 години от кървавото клане


144 годни се навършват на днешния 5 май от една от най-кървавите дати в българската история - Баташкото клане от 1876 г. при потушаването на Априлското въстание. Дело е на османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той получава отличия и повишение от султана.

След ислямизирането на Чепинската котловина през 15 – 17 век, Батак е обграден от помашки села и остава един от малкото християнски „острови“ в Родопите. Революционен комитет в града е основан от Панайот Волов на 21 февруари 1876 г. Председател на комитета е Петър Горанов, който взема участие на събранието в Оборище. Турските власти подозират революционна активност в Батак и пращат полицейския комисар Читак Ахмед и заптиета да претърсят къщата на Горанов, хората в селото измъкват заподозрения с хитрост, като използват че той е от Кавлаковия род и вместо неговата къща, посочили къщата на Горьо Кавлаков, където не било открито нищо.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

 

 

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

Баташкото клане продължава от 1 до 5 май, като са избити над 5000 мирни жители.

На 1 май 1876 г. врагът е извикан от чорбаджиите на селото, за да предадат оръжието си. След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват. Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

Убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов е описано в разказ на очевидец – съпругата на сина му Ангел Керелов – Босилка.

В края на 1876 година Макгахан пристига по българските земи като кореспондент, за да разследва и опише случващото се. Той се надява да даде яснота на останалия свят дали на Балканите наистина се извършват зверства или информацията е преувеличена. След пристигането си журналистът започва да се рови из документи и дописки, за да разбере точно какво се е случило и да предаде цялата информация на вестник „Дейли Нюз“. В крайна сметка, той разобличава Османската империя, като акцентира особено върху баташките зверства.

Къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се криели, са изгорени. Училището е окъпано в кръв и огън. Около 200 души са изклани по особено мъчителен начин, а останалите криещи се под пода са изгорени живи. Много, от които са деца.

Най-тежкият момент настъпва в Баташката църква „Св. Неделя“, където хората са затворени в продължение на 3 дни, без храна и вода. През тези три дни стрелбата не спира нито за миг. Църквата е претъпкана с хора, затова мнозина остават в двора, заобиколен от висока каменна стена. Сгушени на земята чакат своята смърт.

На сутринта на 3 май, башибозукът успява да проникне в двора на църквата. Хрептят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрушавани от ятагани и секири. Входната врата на храма не поддава, тъй като е „задръстена“ от хора, намиращи се в църквата. Първоначално башибозукът пуска пчели с кошери и запалена слама с газ, но хората не отварят вратите. Много от тях загиват поради недостиг на кислород.

Някои от нападателите се опитват да проникнат в църквата от покрива, но без успех. Вътре нямало вода. За да наквасят устните на жадните си рожби, майките използват зехтина от кандилата пред иконите, а когато свършва започват да квасят устичките им с кръвта на избитите. Сетне закопват с голи ръце, за да намерят подпочвената вода. Днес ясно се виждат следите от ноктите им.

Накрая обезумели от отчаяние, българките отварят черковната порта и молят за милост. При вида на немощните дечица турският башибозук избива по особено жесток начин малките, набичвайки ги на ятаганите. Оцеляват само онези, който скланят да приемат исляма. Всички останали са обезглавени.

Краят на кланетата настъпва на Дървения мост. След клането в църквата, Барутанлията издава заповед всички оцелели да се съберат пред църквата, с предтекст, че ще се състави списък на избитите и на вдовиците. По-голяма част от оцелелите се събират. Разделени са на мъже и жени. Ахмед ага издава втора заповед – жените да се наредят по-далеч от мъжете и да се избият останалите около 300 мъже. Най-напред им се отрязват ръцете и краката, ушите и носовете, а после ги убиват. По-късно местата на клането са описани в репортажите на Макгахан.

 

Млади жертви избити по особено жесток и мъчителен начин по време на въстанието: 

 

Никола Петров - 20 годишен, нарязват ръцете му на части, после ушите, изваждат и очите, а след това заклан.

Тодор Кавлаков - 35 годишен, рязан с нож по ръцете, после ушите, и след това заклан.

Атанас Манчъров - 23 годишен, рязан на части: ушите, ръцете, след това изваждат очите, а тялото е насечено на части.

София Ванева - 25 годишна, бременна - разпрана и убито детето й.

 

Батачани извършили по–забележителни дела:

 

Лаза Богданова - млада жена, на която мъжът й е убит от един башибоздук, който поискал да я вземе за жена, разярена от убийството на мъжа си вади нож захлупач от пояса си, забива го в корема му и той на минутата пада на земята, след което издъхва. Неговите другари се спускат върху нея, и я съсичат на части.

Христо Станков убива в черквата двама от най-лошите кръвопийци с едно дърво от черковните столове. На излизане от черковния двор с ножа на единия от убитите разсича през рамото един башибоздук.

Стоян Цветанов при първото влизане на турците в долния край на селото (Батак) при предаването на оръжието от няколко души, а той не желае да го предаде, казва „КОГАТО АЗ В ГРОБА, ТОГАВА И ПУШКАТА МИ В ЧУЖДИ РЪЦЕ!” Няколко души турци хващат пушката за цевта, той силно я изтегля из ръцете им, хвърля се върху тях и убива един турчин. Отива зад една къща да напълни пушката и неприятелите го пронизват с десетина куршума. Пада на земята като казва: „ Сега я вземете и издъхва.”

Янко Гюров при влизането на турците в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един от неприятелите, но пада убит от башибозуците.

Кольо Лазин след запалване на къщата му, където се крие, принуден от огъня излиза навън с гол в ръката нож и като разбира, че стоящите на улицата башибозуци по никакъв начин няма да го оставят жив, спусна се върху тях, отсича на двама главите, а на трети една ръка. Другарите на башибозуците го ограждат и съсичат на части.

Божия Станкова, при влизането на няколко души от неприятеля в двора на къщата й , където е мъжът й Иван Божин, когато след като застрелват пада на земята и умира, а тя с брадва в ръце вдига я, и разсича главата на един от тях, който пада на земята и умира. Башибозуците я насичат с ножовете си на части.

Станка Стойчева при влизане на турците в черковния двор убива един от тях с едно дърво, което се намира там в гробищата. Скрива се между многото без да успеят да й направят зло.

Янко Гюров при влизането на неприятеля в черковния двор с една голяма тояга пръсва главата на един турчин, но пада убит от башибозуците.

Димитър Насков и Костадин Вранчов с два турски пищова при качването на турците върху зида на черковния двор убиват от турците- първия 8 души, а втория седем.

Няколко жени в куп с камъни и дървета убиват няколко от башибозуците, когато те немилостиво колят деца и жени през първата нощ в двора на черквата. Не мога да кажа точно имената им.

Ангел Каведжов, Янко Генев, Ваньо Божин после убиват четирима въоръжени турци, когато последните настояват и не искат да предадат оръжието си и се хвърлят върху тях.

Никола поп Петров, ученик от трети клас заобиколен от десетина души неприятели с голи ножове опрени до тялото, когото принуждават да приеме ислямската вяра с твърдост отказва да приеме предложението и казва без страх, че предпочита да стане жертва, отколкото да презре бащината си християнска вяра. За тази дързост турците го насичат на части.

Стефан Трендафилов, четири дни преди Батак да бъде нападнат убива двама от най- смелите джандари на Ахмед, изпратени лично от него да видят с очите си въстаниците. На техните закани: „ Ще видите какво ще стане след два- три дни...”. Стефан отговаря: „ Ето това ще стане...” и ги застрелва.

Няколко месеца след кланетата турската власт се опитва да прочисти труповете, оставени да гния без гроб. Запалва църквата „Св.Неделя“, но поради масива си, израден изцяло от камък, тя не изгаря. А пръските кръв по стените и тавана ѝ, въпреки варосването, избиват и стоят и до днес, за да ни напомнят за онова клане, за онази жертва, дадена в името на свободата.

Онези кланета, описани в рапортите на Магкахан, Скайлър и Церетели, шокират цели западен свят. Те описват точно и ясно кланета и броя на жертвите. „Възпоминанията от Батак“ и „В недрата на Родопите“ на Вазов приканват към онази болка изпитана по време на въстанията, онази болка изпитана в църквата на страданието.

Казват, че когато влизаш в църквата с наведена глава, излизаш с вдигната, но от тези тежки издихания как някой би могъл да вдигне главата си? Единственото, което изпитваш е пълна скръб и сякаш безмълвие пред онази жертва. И мъчението Батак е като шепот полюляван от вятъра, напомнящ ни, че въпреки ужасяващите моменти в своята история, България се е съхранила и до днес.


Батак, Баташко клане, България, История, национална памет -


Оставяне на коментар

Реклама