Black Lives Matter и американската надежда

Black Lives Matter и американската надежда


Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".


"Критиците наричат Америка лъжа, понеже действителността там далеч не съответства на идеалите. Те грешат. Америка не е лъжа, а разочарование. Но тя е способна да разочарова, тъкмо защото носи и надежда."


Тези думи на Самюел Хънтингтън, писани през далечната 1981 г., са особено актуални и днес. Протестите, предизвикани от смъртта на Джордж Флойд в Минеаполис, изкарват наяве - и то за кой ли път - болезнени проблеми, които раздират обществото в САЩ. Но заедно с това те показват и воля за промяна.




Случаят в Минеаполис нямаше как да не разпали вълна от гняв. Белият полицай, в момента обвиняем по дело за убийство, е действал с чувство на пълна безнаказаност.


Задушил е Флойд, знаейки, че е сниман от поне две камери. Колегите му са го наблюдавали безучастно.


Твърдият отговор срещу протестите, които последваха под лозунга Black Lives Matter ("Животът на чернокожите има значение"), покачи още повече напрежението по улиците. "Полицията се държи по-скоро като окупационна армия, а не като сбор от обществени служители", по думите на британското издание Economist, което едва ли може да бъде упрекнато в левичарство.


Вандалските прояви, ограбените магазини и нападенията срещу полицаи може и да оправдават такива действия, както мнозина български коментатори побързаха да посочат. Но това не беше оценката на средния американец. Напротив, безразборната употреба на сила (палки, гумени куршуми, сълзотворен газ, спрейове) срещу мирни протестиращи - включително и срещу жена, намираща се в собствения си дом в Минеаполис - потресе общественото мнение.


Президентът Доналд Тръмп изигра особена роля. Вместо да уталожи страстите, като призове към спокойствие и диалог, той


наля масло в огъня с призиви армията да се намеси.


На всичкото отгоре на 2 юни изпрати Националната гвардия да разгони мирен протест пред Белия дом само и само да се снима с Библия в ръка пред една съседна църква. Явно е смятал, че много граждани - и със сигурност неговите гласоподаватели - ще го припознаят като стожер на реда, сигурността и християнските добродетели. Неслучайно в "Туитър" Тръмп заговори за "моралното мнозинство" - лозунг, донесъл победа на Ричард Никсън в президентските избори през 1968 г., година, белязана от безредици, бунтове в афроамериканските гета и политическо напрежение.


Но планът не се сбъдна. Идеята въоръжените сили да потушат протестите - навръх 30-ата годишнина от площад "Тянънмън" при това - беше отхвърлена от почти всички републиканци в Конгреса и осъдена от авторитетни фигури от средите на въоръжените сили като бившия шеф на Пентагона ген. Джеймс Матис. Всички предшественици на Тръмп в Белия дом, включително Джордж Буш, също се обявиха против. Ген. Марк Майли, председател на Комитета на обединените началник-щабове, дори се извини за разпръснатия митинг пред Белия дом. Висши духовници упрекнаха Тръмп, че е впрегнал вярата, за да разпали омраза.


Общественото мнение реагира враждебно. Според проучване на Washington Post и Университета на Вирджиния


74% от американските граждани подкрепят протестите,


включително 87% от привържениците на Демократическата партия, 53% сред републиканците и 76% сред независимите гласоподаватели. 64% не одобряват действията на президента. Американският бизнес усети тенденцията. Големи компании като Bank of America, Citigroup, HBO, Nike, Netflix и ред други се солидаризираха публично с Black Lives Matter и обещаха дарения в размер на милиарди за каузи, свързани с расовото равенство. С надежда потребителите да оценят жеста им, разбира се.


Въпросът е как тази обществена енергия да даде реформи, които да подобрят работата на полицията, да гарантират еднаквото третиране на всички без разлика на цвета на кожата и съответно да повишат доверието сред гражданите. Долната камара на Конгреса предложи законодателни мерки - например забрана полицията да придобива и използва тежко въоръжение, използвано от армията. Целта на военните е да печелят конфликти, убивайки и разрушавайки. Целта на полицията е да пази обществения ред и правата на гражданите, деескалирайки и избягвайки сблъсък, освен при крайна необходимост. Републиканците също внесоха в Сената законопроект в подобна посока.


Но реформата в сферата на обществения ред не е лека задача. Една от причините е, че в САЩ - за разлика от повечето държави в Европа - системата е силно децентрализирана.


В страната функционират 18 000 различни полицейски и правоохранителни структури,


от които едва 65 са на федерално равнище. Стандартите и практиките варират. Данните - например за случаите, засягащи представители на малцинствата - са непълни. На второ място, полицейската работа в Америка, където населението масово притежава огнестрелно оръжие, е рискована. Както посочва Economist, между 2000 и 2014 г. в САЩ са убити 2 445 полицая при изпълнение на служебните им задължения. Това води дотам, че охранителите на реда са склонни да употребяват сила - средно 1000 американци годишно биват убити от полицаи.


Чернокожото население е засегнато в особено голяма степен. Вероятността афроамериканец да загине при такива обстоятелства е три пъти по-голяма от тази за средния гражданин.


Същото е при наказателното правораздаване. Както е известно, една трета от затворниците са от тази малцинствена група (13% от населението на САЩ). Афроамериканците получават - средно - и по-тежки присъди в сравнение с бели, осъдени за сходно престъпление. Наказателната репресия само задълбочава проблема, тъй като поражда рецидивизъм и социален разпад. Резултатът, както признават експертите, а и много политици - е порочен кръг.


Въпреки всичко Хънтингтън е прав. Забележителното в Америка е увереността, че


нерешими проблеми няма и промяната е възможна, макар и трудна.


Историята дава примери. Допреди 60 години в южните щати расовата сегрегация се е приемала като нещо съвсем естествено, а смесените бракове между бели и черни са били забранени. Днес рожденият ден на Мартин Лутър Кинг е национален празник, а на расизма се гледа като на социално зло. Дори и Тръмп се бие в гърдите, че няма друг президент, който да е направил толкова много за афроамериканците (съдейки по социологическите данни, тезата му не се споделя от тях). Социално-икономическото неравенство между различните общности е факт, промяната е трудна, а лесни рецепти не съществуват. Но самото общество е способно да види и разпознае проблемите, да говори за тях открито и честно и да търси правилния отговор. Де да беше така и в други страни!

 

Източник: Дневник


новини, Свят -


Коментирай

Реклама