Българите понасят пандемията по-зле от средния европеец и искат повече власт за Брюксел

Българите понасят пандемията по-зле от средния европеец и искат повече власт за Брюксел


Българите понасят кризата, причинена от коронавируса, по-тежко от средния европеец и искат Брюксел да има повече правомощия да се справи с нея. Това показва проучване, възложено на Kantar от Европейския парламент и проведено през втората половина на юни 2020 г.


74% от българите са на мнение, че ЕС трябва да има повече правомощия да се справя с кризи като пандемията от коронавирус - повече от средното за съюза, където 68% са на същото мнение. 32% от българите са "изцяло съгласни" с това твърдение, а 42% са "по-скоро съгласни".


Най-силна подкрепа за повече правомощия на ЕС изразяват респондентите в Португалия и Люксембург (по 87% в двете държави), Кипър (85%), Малта (84%), Естония (81%), Ирландия (79%), Италия и Гърция (по 78% в двете държави), Румъния (77%) и Испания (75%)


Здраве и икономическо възстановяване




Най-голяма част от българите смятат, че съществена част от бюджета на ЕС трябва да иде за  (52%), икономическо възстановяване и помощ за бизнеса (50%) и образование и култура (42%). На този въпрос респодентите са имали право да дадат до 4 отговора, сред останалите са заетост, климатични промени, научни изследвания и технологически иновации, селско стопанство, отбрана, чист транспорт и енергийна инфраструктура, имиграция, регионални инвестиции и цифрова инфраструктура.


55% от респондентите в целия ЕС определят разходите за общественото здравеопазване като най-важни, като те са поставени на първо място в 17 държави членки. Като следващи по приоритетност са посочени икономическото възстановяване и новите възможности за предприятията (45%), заетостта и социалните въпроси (37%), както и борбата с изменението на климата (36%). В Италия (58%), Словения (55%) и Литва (54%) финансирането на икономическото възстановяване се посочва като главен приоритет. За гражданите в Австрия (48%) и Дания (45%)борбата с изменението на климата остава основен приоритет за ЕС, докато във Словакия (63%), Хърватия (58%) и Финландия (46%) отдават приоритет на заетостта и социалните въпроси.


Знаят какви са мерките, но не са доволни


Половината българи знаят какви са мерките на ЕС, взети срещу пандемията; други 37% знаят, че има мерки, но не и какви са те. Само 10% не са чували за тях. В това отношение българите са по-запознати от средния европеец.


Само 42% в България обаче са доволни от тези мерки; при 43% средно за ЕС. Мнозинството българи и европейци също така не са доволни от солидарността между държавите-членки - 57% от българите и 54% от европейците са изцяло недоволни или не съвсем доволни.


Пандемията удря българите по-тежко


В същото време пандемията се отразява на българина по-зле, отколкото на средния европеец - 41% у нас са загубили доходи на фона на 28% в Европа; 38% се е наложило да разчитат на спестяванията си по-рано, отколкото са очаквали (при 22% средно за Европа). Четвърт от българите са изпитали трудност да платят наема, сметките или заемите си на фона на 14% средно за Европа. 18% от българите са изправени пред трудности да се снабдят с качествена храна (при 8% средно за Европа). 39% са европейците, които не са изпитали нито един от дадените примери; същото казват и 24% от българите.


По-голям бюджет на ЕС


 

"Гражданите на ЕС очакват ЕС да прояви по-голяма солидарност и да предприеме повече действия, за да подпомогне възстановяването. Те също признават необходимостта от по-голям бюджет на ЕС за борба с безпрецедентните последици от пандемията за икономиката и обществото ни. "

 


Давид Сасоли,

председател на ЕП


Проучването бе публикувано дни преди първата среща на Съвета на ЕС на живо от месеци. Лидерите на държавите-членки ще опитат очи в очи да постигнат съгласие за следващия седемгодишен бюджет на съюза (Многогодишната финансова рамка или МФР), който трябва да влезе в сила от януари. Преговорите между ЕС-27, Еврокомисията и Парламента продължават отдавна, но засега няма изгледи трите институции да постигнат съгласие - предимно защото има търкания в Съвета между "пестеливите" северни държави, които искат по-малък общ бюджет, и източноевропейските, които настояват за повече пари за кохезия и регионално развитие.


Кризата с коронавируса само задълбочи противопоставянето, защото вече стои и въпросът как да се финансира възстановяването на съюза.


В същото време евродепутатите настояват за по-голям бюджет, в който да се разчита повече на собствени ресурси на ЕС, отколкото на вноски от държавите членки.

 

Източник: Дневник


българия, новини -


Коментирай

Реклама