България е изолирана и самоизолирана в ЕС, показва проучване

България е изолирана и самоизолирана в ЕС, показва проучване


България е почти на дъното сред страните в ЕС, които останалите разпознават като партньор и съюзник. Почти никой не я търси за коалиции по международни въпроси, а и правителството в София е едно от тези, които са най-неотзивчиви и с които се работи най-трудно. В същото време България е посочена сред държавите, които при взимането на решения на европейско ниво се представят значително под влиянието, което би трябвало да имат.


Този имидж на изолация и самоизолация описва изследване на Европейския съвет за външна политика на способността на държавите да правят коалиции в ЕС. То е проведено през март и април сред повече от 800 експерти, които работят по европейската политика в правителства, неправителствени и лобистки групи, академични среди, медии от всичките 27 държави. Резултатите за България в него показват, че оценката за страната не се подобрява и че и да е имало някакъв положителен ефект покрай българското европредседателсво преди 2 години, той е бил краткотраен и не е използван за трайна промяна.


Проучването бе проведено в разгара на кризата, предизвикана от новия коронавирус, когато европейското сътрудничество, партньорства, коалиции по общи интереси и значимостта на институциите на ЕС са подложени на редица изпитания.




"България е на 25-о място в по-широкия контекст на изследването на коалициите в ЕС. Страната не търси такива и не е търсена от други страни членки, като според анкетираните София не използва потенциала си за изграждане на партньорства и упражняване на влияние", се казва в официалното съобщение.


По-слаба цялостна оценка получават само Кипър и Малта, а малко по-добре от България са Словения и Хърватия. Ето още от позициите за българското правителство в проучването сред 27 държави:


- 26-о място по въпроса дали България е търсена по някакви европейски въпроси


- 26-о по въпроса управлението на коя страна е най-отзивчиво и с което най-лесно се работи за интереси, общи с тези на друга страна


- 25-о по въпроса "Коя от 27-те държави членки споделя с вашата страна дългосрочни интереси в политиката за ЕС?"


- 21-о по въпроса "Коя от 27-те, включително вашата страна, подкрепя като цяло по-задълбочена интеграция, т.нар. "повече Европа"?"


- 5-о по въпроса "Коя страна действа значително по-малко спрямо реалната си тежест в дебатите за европейските политики?", но и на последното, 27-о, място в отговорите за страните, които значително надхвърлят възможността си за влияние.

    • 80% от българските политици и експерти, участвали в изследването, посочват, че Германия е демонстрирала най-голямо лидерство в справянето с кризата в Европа.
    • 22 от 25 респонденти от България вярват, че правителството на страната би подкрепило повече компетенции на ЕС в областта на здравеопазването. Единствените три страни от ЕС-27, в които преобладава обратното мнение, са Полша, Унгария и Чехия.
    • Две трети от анкетираните българи смятат, че по време на кризата е имало по-малко сътрудничество между държавите членки, отколкото биха очаквали. Респондентите от Румъния, Словакия и Чехия са най-големите критици на нивата на сътрудничество между държавите - членки на ЕС, по време на COVID-19.

 


Изследването потвърждава лидерския статут на Германия. "Въпреки колебливата си първоначална реакция Германия възвърна доверието на другите държави в здравеопазването и икономиката. Холандия обаче плати репутационна цена за лидерството си на "икономичните" държави, противопоставящи се на разпределението на финансовата тежест".


Върху Германия и Франция ще падне отговорността да се справят с разделението север - юг, като изграждат коалиции по основните политики. Докато се съсредоточават върху това, те не трябва да забравят, че справянето с този проблем остава основна цел, напомнят още от ЕСВП.


Съществува риск някои източни държави членки да почувстват, че не получават достатъчно внимание. Те в действителност все повече се отдалечават от Запада икономически и политически. За Германия ще бъде важно да гарантира, че Западът и Изтокът няма да се отдалечат твърде много един от друг, докато фокусът на ЕС е върху спасяването на Юга. Тя пое председателството на Съвета на ЕС в решаващ момент, в който се водят преговорите за фонда за възстановяване на ЕС и за многогодишната финансова рамка.

 

Източник: Дневник


българия, политика, Свят -


Коментирай

Реклама