И Франция иска финансови санкции за нарушаващите върховенството на закона

И Франция иска финансови санкции за нарушаващите върховенството на закона


Франция ще настоява за обвързване достъпа до 750 млрд. евро, договорени между правителствата от ЕС за преодоляване на кризата от пандемията, с финансови санкции срещу държави, които отслабват върховенството на закона.


"Не можем да кажем на гражданите на Франция, Полша, Унгария или която и да е страна в ЕС, че може да имаме финансова солидарност в Европа, но и че не ни е грижа за нарушаването на основни правила на демокрацията, свободните медии и човешките права."


Това заяви Клеман Бон, новият френски министър по европейските въпроси в интервю за "Файненшъл таймс", публикувано в неделя.




Формулата за върховенството на закона, договорена в Брюксел в почти 5-дневни непрекъснати преговори, е доста размита и позволява тълкувания и в двете посоки - че ще има обвързване на достъпа до евросредствата с това как се спазва този принцип или че в крайна сметка нищо няма да се промени, защото за крайното решение ще е нужен консенсус, т.е. то може да се спира с гласа и само на една държава.


ЕС опитва да отговори на това, което мнозина на Запад смятат за пълзящ авторитаризъм в Източна Европа. Европейската комисия, евродепутати и граждански организации посочват като особено проблемни в това отношение Унгария и Полша, припомня "Ройтерс". В интервюто си Бон казва, че ЕС трябва да бъдет по-строг спрямо нарушителите от тези страни. Той обяснява за "Файненшъл таймс", че е нужен силен механизъм и строги санкции.


 

Европа не е само пазар, а и културен и политически проект.

 


Клеман Бон,

министър на Франция по европейските въпроси


Какъв да е този механизъм трябва да се изясни до края на годината в диалог между страните членки, Европейската комисия и Европейския парламент. Без него помощният пакет може да остане замразен, включително защото трябва да бъде одобрен от националните парламенти, а в някои от тях - Нидерландия, Австрия, Дания и Финландия, например - са особено настойчиви за контрола над това кой и как в чужбина използва парите на данъкоплатците им.


Сега и Франция се присъединява към тази група, а Клеман Бон обяснява, че финансовите санкции са "нещо, което трябва да разработим съвместно с правни и финансови мерки, които са най-силните инструменти" срещу нарушителите на върховенството на закона.


"Ако има каквото и да е съмнение за силата, която ЕС може да приложи в защита на основните си ценности, то тогава и всеки гражданин ще се усъмни в релевантността на този проект", каза бившия съветник на президента Еманюел Макрон. "Европа не е само пазар, а и културен и политически проект", напомня човекът, който от 3 години е смятан за най-влиятелният президентски съветник по европейските въпроси и включван винаги в делегациите на Макрон при подобни пътувания или на Европейския съвет.


"Файненшъл таймс" припомня, че след споразумението от Брюксел властите в Полша са активирали кампания за излизане от Истанбулската конвенция на Съвета на Европа. Освен това на 6 селища от страната бе отказана финансова помощ с евросредства заради това, че общинските съвети ги обявиха за "зони, свободни от ЛГБН".


Уважението към върховенството на закона е "екзистенциален впрос" за ЕС, допълва Бон в интервюто. "Не става дума за Запада срещу Изтока или, че някой поучава другите държави. Ако имаме механизъм за върховенството на закона, той по принцип трябва да не е срещу конкретна държава. Ако едно правителство нарушава върховенството на закона, за него трябва да има елементи от санкциите - финансови и правни."


Бон казва още нещо много важно. Той нарича "преминаване на Рубикон" споразумението за пръв път от името на целия ЕС да се заемат средства от капиталовите пазари. За т.нар. "пестеливи държави" в ЕС такъв наднационален дълг би трябвало да е изключение предвид шока от пандемията. Според Бон така е било нарушено табуто за волята на Европа да обедини финансовите си сили и че тово ми могло да се постъпи при други бъдещи забавяния на икономиката.


Позицията на Париж е важна и поради това, че европейската тема става все по-важна заради наближаващото начало на кампанията за президентските избори в страната. Франция трябва да гласува през пролетта на 2022 г., а точно тогава за 6 месеца тя ще е временен председател на Съвета на ЕС.


Друга важна битка в предстоящите 17 месеца до началото на френското председателство са идеите за общоевропейски дигитален данък за операциите на единния пазар и за "въглероден" данък за вноса от трети страни. Бон казва, че правителството му не иска да натоварва повече данъкоплатците да поемат бремето за възстановяване на икономиката.

Източник: Дневник


политика, Свят -


Оставяне на коментар