Пеперикон през погледа на един френски журналист

Пеперикон през погледа на един френски журналист


 

 Френския журналист Пиер Анри и неговата втора част от пътешествията му по нашите земи ни разкриват за многовековната и интересна история на България през погледа на чужденец. Анри продължава в новата поредица да обикаля културни и исторически обекти в страната, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.


“Нека да започна с това, че като французин винаги ми е било много трудно да произнеса правилно и точно името на мястото. Перперикон! Перпеперикоперкон Върти ми се в устата, а като тръгна да го изричам, все излиза като заекване. Приятелите ми българи се смеят и се надпреварват да ме учат как да изговоря названието на тази изключителна историческа забележителност вече близо дванайсет години. Горе-долу преди толкова време видях за първи път Перперикон - величественият град и дворец, обитавани и развивани още от седмото хилядолетие преди нашата ера!


Истината е, че при първото ми посещение тук цялото днес разкрито археологическо бижу беше все още по-скоро странна скупщина от каменни блокове и една впечатляваща със силуета си кула, зад които с повече въображение можеше да се види влияние на някаква форма на цивилизация. Сега, когато отново съм тук, в подножието на величествения Перперикон, всичко е толкова различно, че все едно никога преди не съм идвал“, споделя френският журналист.


 

Някои исторически факти за това сакрално място


Перперикон е ранноисторически, античен и средновековен български каменен комплекс. Разположен е в Източните Родопи, на 20 км от град Кърджали. През многовековната си история е бил обитаван от траки, римляни, готи, ромеи и българи. Неговото име произлиза от "пер" според историците, което на стария ни общ индоевропейски език означавало "скала". Старото име на каменния комплекс се може да се намери в някои исторически хроники като Перперек, а удвоеното "пер" в него се превежда нещо като "скално светилище с много мощна сила". Перперек има значението и на тракийско мъжко име, което се споменава от Омир. Запознавайки се с тази история, някак естествен начин започва да ми е по-лесно да произнеса и името - Перперикон! Интересна и значима подробност е, че точно Перперикон е считан за едно от 50-те свещени места в целия свят. Разхождайки се между древните стени, изкачвайки старите каменни пътеки и стълбища или пък присядайки, за да си отпочинеш на някой от блоковете, ограждали някогашните храмове, административни сгради и домове, може да усетиш тази невероятна енергия бликаща от това място .


 Разположен на височина 470 м,, древният град е изграден върху няколко площадки върху един от планинските върхове и част от фланговете му. По мнението на археолози точно тук се намира светилището, посветено на бог Дионис на тракийското племе сатри. А според това, което говорят легендите, Александър Велики бил получил прозрението на оракула, че ще стане господар на света. Между  историците все още има спорове около направените разкопки и значението на артефактите, но без съмнение е, че в древният град е била изграден цялостна система, както за съответстваща на функциите му инфраструктура, така и за водосъхранение и водоснабдяване, битови и духовни нужди. Животът в Перперикон окончателно замира някъде в средата на XIV век при завладяването от османците, иначе през вековете и бил обитаван с различен интензитет. Перперикон е забравен, но 2000 г. археолозите съживяват спомена за него, когато започват работа по разкриването му. Но за голямо съжаление иманярите са успели да разграбят мястото десетилетие преди това


 

Ето какво съветва Анри:


“При първото ми посещение преди години се налагаше да катеря скалите, за да стигна до върха и да видя останките от царската тронна зала, основите на храма и силуета на единствената оцеляла защитна кула от предполагаемите четири. Днес спирам на широк и добре уреден паркинг, на който през топлия сезон и извън пандемия се продават сувенири, разхладителни напитки и неща за хапване. Когато пристигам с моите двама четириноги приятели, там няма нито една кола, няма и търговци, сергиите са пусти. Паркирам, а към мен се приближава приветлив възрастен господин и ми предлага да ме разведе като гид из древния град. Казва ми, че Перперикон има своите трийсет тайни, които само той и колегите му знаят. Цената на този тур, в който можеш да ги узнаеш, е 15 лв. на човек. Изобщо не ми се струва много, още повече че турът е повече от час и половина. Господинът е местен, разказва ми не само за Перперикон, но и за района и красивите легенди на Източните Родопи. Разбира се, че сега вече знам тайните, но няма да ви ги кажа! Не за друго, а защото всеки човек трябва да ги разбере лично.


С моя гид тръгваме по специално построена и сравнително полегата каменна пътека. Вдясно от нея, в подножието, се изгражда музей, който скоро ще приюти част от намерените тук предмети и ще разказва подробно за хилядолетната история, опазена от планината. Добре е обаче да дойдете с удобни за ходене или катерене обувки и спортно облекло, както и да се заредите с вода за пиене. Изкачването не е трудно, но отнема петнайсетина минути спокоен ход. Аз разчитам и на тягата на кучетата ми, които от време на време ме влачат нагоре, сами нетърпеливи да видят какво има на върха. Не съм уморен - пътят от София дотук отнема около два часа и половина с кола, при това две трети от него е магистрала, а после е добре поддържан асфалтиран път с изключително красиви гледки.“


 

Моменти на емоция от страна на журналиста от Франция:


“В сладки приказки с моя гид стигаме неусетно досами подножието на върха. Преминали сме едно сравнително спортно трасе с по-стръмни железни стълби, но ако това би ви затруднило, има и по-лежерен вариант с пътека, минаваща встрани. Ако подхванете нея, ще минете през новоразкрити от археолозите места, които днес изглеждат като парк. Прекрасно е! Аз откривам това в края на посещението си, след като по пряката и стръмна стълба съм се възкачил директно до царския дворец и акропола. На върха са организирани пътеки, по които посетителите минават, така че не се налага непрекъснато да прескачате камъни или пък да нарушавате целостта на останките.
Горе градът се простира на площ от 12 кв. км и разходката из тях е истинско приключение с онзи детски, откривателски дух. Гледката е просто спираща дъха. Обхваща цялата долина, от която и страна да застанете. Предполагам, че всяка директна атака спрямо Перперикон трябва да е била или изключително сложна, или направо невъзможна, тъй като отгоре почти няма място, което да не може да бъде наблюдавано. Мъдри хора са били нашите прадеди! Успявали са къде-къде по-добре от нас да се интегрират в природната среда и да я използват не само за прехраната си, но и за защитата на семействата и домовете си. Въпреки че времето не е пощадило това планинско място и по-цялостните архитектурни елементи са оскъдни, навсякъде могат да се разпознаят останки от храмове и скалисти олтарни системи. Покрай няколкото резервоара за вода, вкопани в скалите, се виждат фурни за хляб, мелничарски камъни и останки от домашни бани. Тук заедно живеят цели шест различни исторически епохи, които днес са достолепни свидетели на нашето време. Именно затова в следващите години Перперикон определено ще се утвърди като най-голямото светилище на Балканския полуостров, което тепърва ще бъде посещавано и оценявано по достойнство.“

Още малко съвети от френския приятел на България:


“От сърце ви съветвам да го направите. Магията на Източните Родопи е нещо, което трябва да се преживее по-дълго, затова организирайте поне една нощувка в района. В град Кърджали няма проблем да намерите добро място за преспиване на изключително добра цена. Лично аз открих поне тридесет хотела и къщи за настаняване с цени, вариращи от 30 до 60 лева на вечер. Има и много ресторанти както в града, така и около двата язовира наоколо - Кърджали и Студен кладенец, където да хапнете прясно уловена риба с превъзходни зеленчуци от която и да е салата от менюто. Погледът ви няма да може да се насити на красивия релеф на възвишенията около бреговете на язовирите.“


Още природни и културни забележителности в района 


Село Бели пласт е разположено на 7 км от скалния комплекс. В неговите околности може да се види природният феномен скалната композиция Каменна сватба и скалния феномен Каменните гъби. За тези места Пиер Анри пише в предишните си пътеписи. Той още препоръчва на имащите желание да отидат от другата страна на язовира, в село Татул. Там пък е разположено скално светилище и скална яйцевидна гробница още от тракийско време. Направените разкопки тук разкриват постройка от дялани камъни и парадно стълбище, което води до нея, а през 2004 г. и клонче поникнала лоза. Смята се, че нейната възраст е от около три хилядолетия и все още се размножава. По този повод Анри споделя: “Като истински французин веднага се опитах да си представя какъв ли божествен вкус би имало виното, родено от една такава лоза.“

 

източник: Дневник


България, История, Перперикон -


Оставяне на коментар