Един французин разказва за България
Френският журналист Пиер Анри , който разкрива многовековната и интересна история на България от гледната точка на чужденец е готов с неговата втора част от своя пътепис. В новата поредица той не спира да обикаля културни и исторически обекти в нашата родина, за да ни разкаже за тяхната наднационална стойност.
“Преди да ви разкажа за приказното място в Северозападна България, наречено Рациария, нека започна с едно практично предупреждение: никога не се доверявайте безпрекословно на навигацията! Тази в колата ми изглеждаше като да знае точно къде се намира някогашният римски град. Нейната колежка в телефона ми - също. Оказа се обаче, че едната ме паркира до две крайпътни заведения на брега на Дунав, по пътя между село Арчар и град Видин, а другата държеше да шофирам през поле, да премина по каменистите улици на село Жеглица и в крайна сметка да се насадя насред лозови масиви. Не я послушах, разбира се.
Българите казват, че с питане и до Цариград се стига. Така че започнах да питам. В Арчар спирам до крайпътен минимаркет. Младият мъж на касата е особено приветлив. "Извинете - казвам - бихте ли ми показали накъде да тръгна за крепостта Рациария?" "Е, чак пък крепост - отговаря мъжът и ме поглежда с усмивка. Има едни разкопки нагоре, красиво е, но не е като да е крепост."
Хващам се за думите му - крепост или не според неговите представи, аз съм тръгнал да видя откритите останки от един величествен древен град, едно от двете основни пристанища на река Дунав в частта на днешна България, въоръжен съм с няколко снимки, исторически факти и любопитство и нищо не може да ме спре.
По описание на моя нов познат тръгвам обратно в посока Видин. Точно на излизане от Арчар трябва да се оглеждам за пряка вляво, на която да има табела за село Държаница. "Ляв - десен - ляв - прав и ще видите фургона на археолозите", бяха инструкциите на мъжа от магазина и аз ги следвам неотлъчно. След завоите вече съм на нещо като плато.
От дясната ми страна ландшафтът е изпъстрен с неестествени за природата тук бубуни, малки и по-големи възвишения и вдлъбнатини. Не е нужно да си професионален археолог, за да си дадеш сметка, че под пръстта със сигурност се крие цяла градска среда и структура. Занемявам! Пътят е тесен, но асфалтиран, а от него в един момент се отклоняват коловози от често минавали автомобили. Водят наистина до фургона на археолозите, който съзирам наблизо. Щом обръщам поглед натам, виждам и красива древна арка, около която симетрично са разположени останки от колони. Ето я Рациария! Великолепният град на Римската империя, съществувал и процъфтявал повече от пет века.
Според историците Рациария възниква някъде през втората половина на първи век от новата ера. През 106 година император Траян му дава титлата Колония, а почти две столетия по-късно градът вече е столица на провинция Крайбрежна Дакия. В някои древни документи се споменава, че Рациария е унищожен от аварите, но със сигурност за своите няколко века съществуване той е бил процъфтяващ, основен град, едно от главните средища на империята, описани в специална карта от онова време, чието копие е известната Пойнтингерова карта от 13 век.
Името на града произхожда най-вероятно от думата ratiaria, което е вид кораб от онези древни времена. Със сигурност на мястото на днешните разкопки е имало живот и преди римляните, така че нищо чудно първите заселници на наддунавското плато да са били мизите. Хората тук основно са се занимавали със земеделие, като е имало отделни поземлени имения, притежавани от различни представители на местната аристокрация. На полето, разбира се, са работели роби, които са помагали също и в занаятчийството - още една силно развита област в онези времена тук. В разкопките на града и околностите му са открити стотици предмети от злато и бронз, сребърни и златни накити, красиви съдове от стъкло, керамика и кост. За съжаление една огромна част от всички тези богатства е била ограбена през миналите векове от златотърсачи и иманяри, но пък не са малко и артефактите, което днес могат да се видят в историческия музей на Видин.
Рациария е бил не само търговски център с голямо значение, но през него е минавал и основен римски път до Италия. Оттук също е пътувала към Европа и една от най-ценните суровини на човечеството - солта. Градът е имал голям пазар и търговски улици, изграден водопровод, храмове (дори християнска базилика), бил е художествен център със свой собствен почерк. В Рациария и района са били познати осемнайсет вида диви и домашни животни, които са били предмет на ловуване или отглеждане.
Самото местоположение на града е изключително предвидливо избрано - той се е простирал на плато, което е близо до големия воден канал на Дунава, но пък е достатъчно високо над него, за да не може да бъде потопен при прииждането на водата, а и да има стратегически поглед към пространствата наоколо. Лично аз очаквах, че интересът към Рациария от страна на науката ще да е бил от по-ново време, но се оказва, че за значението на мястото са писали още учени от 19 век. Реално работата тук, на терен, започва в средата на 20 век и с известни чуждестранни участия и различни прекъсвания по финансови причини продължава и до днес. Специалистите разполагат със снимки на обекта от въздуха, така че реално може да се придобие представа за мащаба на мястото и неговото градоустройство. Иначе от 2013 г. насам археолози от Българската академия на науките постепенно разкриват прелестта на Рациария. Затова не се съмнявам, че един ден това със сигурност ще е едно от най-значимите исторически места на Европа, където ще прииждат туристи, историци и хора, пленени от древната история.
Малко полезни съвети
Северозападна България е една от неразкритите или малко познати тайни из красотите на страната. Пейзажите тук спират дъха, планините се повяват като нереални видения, а пролетта избухва във всякакви цветове и нюанси на зеленото. Пътят е добър, на някои места още се ремонтира, но не е опасен, а и има достатъчно бензиностанции, ресторантчета и крайпътни кафенета, в които да си починеш. Все пак ви съветвам да си имате нещо за бързо утоляване на глада и жаждата, защото Рациария не е туристически обект и както няма билети и гидове, така няма и павилиони или магазини. За да се насладите на това невероятно съкровище, е добре да сте си прочели историческите факти предварително - само така можете истински да оцените това, което се разкрива пред вас.
Важно е също да знаете, че по това пътно трасе минават много камиони, които се отправят към вътрешността на Европа през Румъния. Така че трябва да се шофира внимателно и с търпение. Не забравяйте също да си купите винетка за извънградско шофиране. И най-важното - бъдете готови да видите всякакви невероятни картини, които заслужават да останат запечатани в камерите ви. Лично аз спирах поне на три места, за да снимам пейзажи, планини, небе, щъркелови гнезда, както и останките от стар храм с кула, намиращ се досами пътя в самото село Арчар. Каквото и да снимате, така или инач,е никой друг няма да го е видял точно като вас и няма да го е запечатал в точно този неповторим миг.“
източник: Дневник