Брюксел и Китай в конфликт. Ще спечелят ли Балканите?
Тази държава е с население едва 600 хил. души, а се изправи пред предизвикателство, дълго 163 км.
Построени от тях са едва 40 км и то прескъпо, с китайски заем за 1 млрд. долара, за който малката Черна гора поиска помощ от ЕС. Магистралата от пристанището Бар до Боляре на границата със Сърбия отприщи почти апокалиптични коментари - "Черна гора е "първа жертва на Китай" в Европа", "Пекин ще получи ивици от адриатическото крайбрежие", "ЕС е безсилен"... "Дълговият капан на Китай" стана тема във всички регионални и водещи световни англоезични (и не само) медии.
Слуховете за "китайска инвазия" и колонизация може да са преувеличени, включително от Подгорица. Както новото правителство, прекъснало миналата година десетилетния монопол на една партия в Черна гора, така и Брюксел обаче се сблъскват с първия случай, в който призракът на китайския дългов капан, патентован от чуждите медии като етикет за страни от "третия свят", надвисна над европейска страна в неизгодна позиция.
"Дневник" потърси обяснение какво означава този сблъсък за Черна гора, Европа и нарастващото влияние на Китай в регион, където позициите на ЕС все повече биват оспорвани. В отговорите, които изданието получи от наблюдаващи проекта в Подгорица и Белград (но не от черногорските власти) обаче прозира поука и за България.
Въпреки рисковете
Всеки придвижвал се по планинските пътища в Черна гора се е сблъсквал с трудния терен, често опасен; с катастрофи, които препречват платното и блокират трафика за часове.
Подгорица търсеше по-бърз път през живописния пейзаж, който да ускори и икономиката ѝ. Пътят от пристанището Бар до град Боляре на сръбската граница би трябвало да продължи до Белград и така да свърже Черна гора с водещи паневропейски коридори.
От години се изтъкваше и аргументът, че само тя на Балканите няма нито една магистрала. Той обаче не убеди ЕС да финансира проекта с денивелация от 0 до 1500 м, десетки тунели, мостове и виадукти. Не го направиха и двете проучвания (френско и американско) през 2006 и 2012 г., посочили, че очакваният трафик няма да оправдае отдаването на концесия, освен ако Подгорица не субсидира тол системата с десетки милиони евро всяка година. За Европейската инвестиционна банка и Международния валутен фонд проектът остава необоснован, а ЕИБ призова да се изчака влизането на Черна гора в ЕС.
Накрая правителството се обърна към China Road and Bridge Corporation (CRBC), една от най-големите строителни компании в света, известна на Балканите с проекти в Сърбия и Хърватия. Заемът, с който работи, покрива 85% от стойността на проекта и също е китайски - от "Ексимбанк", чиято оценка посочи проекта като обоснован.
Парламентът подкрепи проекта през 2014 г. и подписа сделката при неизгодни условия и насред критики, че само ще носи загуби. Не бе изчакана оценката за екологично въздействие. Тогавашните управляващи признават: бързали, за да не загубят шанса за китайския заем.
Заради него властта замрази заплати в държавния сектор и повиши данъци преди две години. През март вицепремиерът Дритан Абазович, критик в опозиция по времето на подписването на сделката, поиска помощ от ЕС за изплащане на заема, заради който дългът на Черна гора доближи стойност близка до брутния ѝ вътрешен продукт. След петгодишен гратисен период тази година трябва да се изплатят вноски от 60 млн. евро след юли.
По-късно това изявление, сякаш потвърждаващо предупрежденията на критиците на китайското влияние и създаващо впечатлението, че Черна гора не може да плати, се оказа и официална молба, отправена до Брюксел.
Това бе и причината преди няколко години европейски представител да нарече проекта "магистрала към нищото."
Какво (може да) загуби Черна гора
В това уравнение с много неизвестни първият категоричен отговор на Брюксел бе "не".
"Не можем да рефинансираме заеми от трети страни," каза говорителят на Еврокомисията Ана Писонеро. Тя увери, че ЕС може да предложи помощ за финансирането на остатъка от магистралата. Брюксел действително не може да направи първото, нито второто. ЕС няма инструменти за рефинансиране на такива заеми, нито възможност да поеме задължения на Черна гора без съгласието на "Ексимбанк" (според договора).
Подгорица обаче продължи да иска помощ. Тогава ЕС смени тона. "Работим по решение, за да помогнем... правителството поиска подкрепа и това правим," каза в Подгорица еврокомисарят за разширяването Оливер Вархей.
Последва обрат. Оказа се, че Черна гора преговаря с Китай за удължаване на гратисния период. Появиха се публикации, че "Ексимбанк" може да промени условията (с потенциал за още по-голяма зависимост). Отсрочката би дала време и глътка въздъх на Черна гора, но "дългът остава, вътрешните проблеми са същите" и няма да е изненада, ако изникнат след 6 месеца или година, каза за "Дневник" Стефан Владисавлев, програмен координатор на Белградския фонд за отлични постижения в политиката.
Подгорица междувременно увери, че след емитирани еврооблигации през есента тя има нужните средства. Освен това външният дълг на Черна гора към Китай е под една пета (16.7%) от общия (91.6% от БВП).
Черногорските искания будят въпроси, на които финансовото министерство не успя да отговори за "Дневник". Например: ако Черна гора има средствата, за какво ѝ е помощ от ЕС?
"Не е много ясно защо правителството го направи," каза за "Дневник" Деян Миловац, заместник-директор на финансираната от ЕС неправителствена организация MANS. "Заемът обаче е в долари" и властта вероятно иска рефинансиране, за да плаща в евро заради риска от бъдещи промени в курса. Според Миловац Черна гора е опитала да отправи отчасти политическо послание към ЕС.
Какви може да са тези ресурси в черногорския слуай? Миловац, чиято организация проучва проекта от самото начало, не знае отговора с точност, но вижда различни споменавани варианти:
- енергийни ресурси - ВЕИ мощности, например водна енергия ВИЖ КОЛКО ИМА, или потенциални петролни офшорни залежи в Адриатическо море ("ако има, на китайците ще е интересна 20- или 30-годишна концесия);
- възможност за управление на частта от магистралата, която ще построи CRBC;
- преференциален статут за изграждането на останалите две трети.
При това арбитражът ще е в китайски съд.
"От опита на други държави знаем, че Китай ще търси ресурси, които бързо да се обърнат на печалба, за да се възвърнат инвестициите в магистралата."
зам.-директор, MANS
Според Вук Вуксанович, докторант в London School of Economics и изследовател в Белградския център за политика за сигурност, Китай печели от всеки възможен сценарий.
"Нещата могат да станат по два начина. Първата възможност е т. нар. "дипломация на дълговия капан", където Китай би повторил направеното в Шри Ланка. Би станал собственик или концесионер или на наземна инфраструктура, или на по-привлекателните в случая на Черна гора пристанища и крайбрежни активи. Втората възможност е Черна гора да се съгласи да препрограмира дълга на Черна гора срещу политическа лоялност от нейна страна. И в двата случая Китай печели."
анализатор
От тежестта на Китай до върховенството на закона
Внимание привличат не само размерът на заема и отношенията с Китай. Това е една от най-скъпите в Европа магистрали - видимият резултат от глътналия до момента над 800 млн. евро са едва 40 км; предстоят още 120.
Как се стигна до забавянето?
"Ако искаме да сме възпитани, можем да кажем, че процесът не беше прозрачен," смята Миловац. Дали е въпрос само на корупция, не знаем. Китайците отговарят и за разпределянето на средствата от заема, а то е непрозрачно - докладите за свършената работа бяха обявени за държавна тайна. "Дори членове на комисията подписаха споразумения да не се дава информация на медиите. И така вече 5 години."
Миловац вижда три причини за забавявето. През 2019 г. е обявено, че тогавашният транспортен министър не е включил водо- и електроснабдяването на пътя в проекта, нито пътната връзка с Подгорица. След това започна пандемията.
Сегашното правителство обвинява предишната власт за неизгодните условия и забавянето. И изследователят Вук Вуксанович свързва със сметките на тогавашния кабинет "непрозрачността и потайността зад трансакциите, засягащи Китай", чиито проекти "дават възможност на местните елити да разделят облаги или да участват в потенциална корупционна дейност".
В черногорското публично пространство не всички гласове са срещу работата с Китай по принцип. Можеше ли да се сключи споразумение при по-изгодни условия?
"Когато правите бизнес с китайците, трябва да внимавате. Когато Черна гора договаряше споразумението, не беше. Ходеше по въже и се държи за него, но лесно може да падне от едната или другата му страна."
анализатор
Според Деян Миловац Китай като всеки инвеститор в страната е в правото си да мисли за бизнеса си. "Държавата трябва да мисли за интереса си; ние не се справихме с това."
"Имахме западни инвестиции в Черна гора от държави с много по-добро върховенство на закона от нашата, но компаниите бяха подкупвани от черногорски политици. Проблемът е тук. За 30 г. създадохме бизнес климат, в кйто корупцията е правило, а не изключение, и е трудно да правиш сериозен бизнес."
зам.-директор, MANS
Къде е Европа
Западните Балкани привличат Китай, Русия, Турция и арабски държави в последните години, докато ЕС губи влияние в желаещите да се присъединят (или дори преговарящи) държави и коронавирусната пандемия само подчерта това. Според Вук Вуксанович правната и бизнес логика на ЕС е разбираема, но случаят е геополитически и той трябва да покаже желание да инвестира в държави в "задния си двор" и способност за отпор срещу Китай.
"Понякога геополитиката изисква да правите неща, които противоречат на технократскат логика, но ЕС е показал с това решение, че не разбира динамиката."
анализатор
В тази европейска дилема Стефан Владисавлев вижда проблем и от черногорската страна - Подгорица първо поиска помощ, след това се обърна отново към Китай. "С промяната на разказа е под въпрос и проевропейският ангажимент на правителството."
"Черна гора опипваше почвата - да установи връзка с ЕС, но междувременно говореха с Китай. Може би обръщането към Брюксел ускори преговорите с Пекин, но това не значи, че ЕС не трябва да окаже влияние в Западните Балкани и по-специално в Подгорица."
анализатор
Китай успя да обърне разказа на черногорското правителство в своя полза след посланието за помощ от ЕС. "Подгорица не само казва, че ще продължи сътрудничеството с Китай, но ще го отведе на по-високо ниво. За 10 дни това е не просто лудост, а драматичен обрат."
За Европейския съвет за външна политика Майда Рюге и Владимир Шопов отбелязват, че дори китайският заем да не е непосредствена заплаха за Черна гора, фискалната ѝ ситуация, в комбинация с проруската ориентация на партиите в сегашния кабинет, изправят ЕС пред дилема как да помогне и как да използва заема за по-системен подход към китайското влияние на Балканите, но и към на практика подпомогналата го, слаба черногорска демокрация.
Какво може или трябва да направи ЕС? Няма еднозначен отговор, ако иска да остане фактор на Западните Балкани, докато играчи като Китай и Русия подкопават върховенството на закона и демокрацията, възползвайки се от слабата държавност и апетитите на местните правителства. От друга страна, местните лидери сами носят отговорност за действията си и се опитват да извличат полза от всички играчи, които проявят интерес. ЕС само губи от подобни процеси в държави, които в близките години трябва да станат негови членки.
Събитията в Черна гора обаче са и урок за всички със сериозни пропуски в работата на институциите и правовата държава. Убедена в ловкостта си, всяка власт в региона може да се окаже въвлечена в проекти, които не са в интерес на държавата и облагодетелстват малцина, а наследството им е за сметка на поколение (или повече) данъкоплатци.