Събрание на Европарламентът пред заплахата бюджета на ЕС да бъде блокиран

Събрание на Европарламентът пред заплахата бюджета на ЕС да бъде блокиран


Новият европейски бюджет и справянето с COVID-19 ще заемат голяма част от времето на евродепутатите, които се събират виртуално за пленарната си сесия от днес до петък. Това е единственият възможен формат, откакто пленарната сесия през март почти напълно отменена дни преди в Европа да започнат най-тежките ограничителни мерки заради коронавируса.


Освен за бюджета ще има дебати и за спасителните мерки за закъсалите икономики, както и решението от срещата на върха на ЕС на 23 април, утвърдила спасителния пакет на стойност 540 млрд. евро, който ще започне да функционира от 1 юни (но който вече се смята за недостатъчен). В дебата ще участват председателят на Съвета Шарл Мишел и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен.


Бюджетът


Темата за Многогодишната финансова рамка - максималния размер на бюджета - на ЕС след 2020 г. ще съпътства работата на евродепутатите. Те ще обсъдят с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен плановете за преразпределяне на бюджета след 2020 г., които коронавирусът усложни допълнително (преговорите за МФР бяха тежки и преди пандемията) и за икономическо възстановяване.


Еврокомисията би трябвало скоро да представи обновена версия на МФР за периода 2021-2027 г. заедно с инструмент за справяне с последствията от кризата - това ще е адаптиране на предложението от май 2018 г. Такъв пакет и фонд за солидарност поиска европарламентът в резолюция от 17 април. Част от исканията на ЕП, като съвместния отговор след ограничителните мерки, се радват на консенсус, но не това е случаят с идеята за "облигации за възстановяване", гарантирани от бюджета на ЕС.



Председателят на ЕП Давид Сасоли поиска "смели и амбициозни" действия, подкрепени от бюджета, с по-голяма роля на парламента в процеса така, че МФР да подпомогне гражданите в условията на COVID-19. Председателят на комисията по бюджети в ЕП Йоан Ван Овертвелд предупреди вчера, че одобрението на парламента за дългосрочния бюджет не е даденост. Това е заявявал и Сасоли - преди няколко дни той каза, че ЕП ще отхвърли проектобюджет, който не е "достатъчно амбициозен", и поиска от ЕК да задейства процедура по европейските договори (чл. 324), която би дала възможност за редовни срещи между председателите на парламента, съвета и комисията.


Рискът от вето тегне над бъдещото предложение въпреки съзнанието, че ЕП едва ли ще предприеме подобна стъпка в момент, когато всеки изгубен ден задълбочава кризата. Към момента ветото е единственият достъпен инструмент на ЕП, тъй като инициативата на е Комисията, а решението - на Съвета.


Новият проект на комисията още не е представян, но черновата, видяна от "Политико", включва инструменти в помощ на здравеопазването и компаниите с участието на Европейската инвестиционна банка.


Остава въпросът как ще се набавят средствата в бюджета отвъд тези форсмажорни мерки. Европарламентът винаги е настоявал за повече собствени ресурси в бюджета. Ако обаче страните в съюза не желаят, неминуемо вноската ще към БВП да бъде увеличена, припомни вчера на брифинг преди сесията Андрей Ковачев от ЕНП/ГЕРБ. Увеличаването бе необходимо и преди коронавируса: дупка в размер десетки милиарди остана незапълнена след напускането на Великобритания.


Проблемът с идеята за повече пари от страните в блока е, че "явно те не желаят да дават повече пари в добро икономическо развитие, в лошо, каквото е сегашното, и да искат, няма да са в състояние," каза Илхан Кючюк от "Обнови Европа"/ДПС. Според него - теза, подкрепяна и от евродепутати извън групата му - един от вариантите е спорният данък за дигиталните гиганти, който критици смятат, че може да въвлече Европа в остър конфиликт със САЩ в и без това труден момент за отношенията. Други обсъждани варианти са свързани с политиката за околната среда и търговията с емисии и данък върху финансовите трансакции.


Спасителният фонд


Европейски страни предложиха план на стойност до 1.5 трлн. евро за справяне с най-сериозния икономически спад от Втората световна война насам, но много въпроси предстои да бъдат изяснени.


Европарламентът предпочита по-голямата част от средствата да бъдат във вид на грантове (както предлагат Италия, Испания и Франция). Кючюк и колегата му от Петър Витанов (Социалисти и демократи/БСП) се обединиха около идеята, че средствата специално за България трябва да бъдат по-скоро безвъзмездни, а не във вид на заеми, тъй като икономиката на страната е догонваща.


"Думи като европейска солидарност се изпълниха със съдържание, а не са празни лозунги", каза Витанов. Въпросът е дали ЕС може да работи успешно за универсални стандарти в здравните системи и да увеличи компетенциите си в здравеопазването в блока и дали и как може да помогне на сектори като транспорт (особено авиацията) и туризъм, които бяха най-силно засегнати от COVID-19, продължи той. Нужен е и координиран подход за възстановяване на шенгенското пространство, след като едностранните мерки за затваряне на границите "повлияха единния пазар, блокираха веригите на доставки, доведоха до загуба на работата на милиони европейци," каза още Витанов. Той коментира темата в момент, когато отделни държави работят за съюзи за отваряне на границите помежду си, без да чакат позицията на ЕС как трябва да стане отварянето.


Мерките на Унгария


За извънредните мерки, свързани с COVID-19 в Унгария, ще стане дума в сряда вечерта в обсъждане заедно със Съвета и зам.-председателя на Комисията Вера Йоурова. Парламентът в Будапеща даде на правителството на премиера Виктор Орбан извънредни правомощия за справяне с кризата. Не само ЕП прие критично безсрочното извънредно положение; това направиха повечето държави в съюза в декларация, която не споменава Унгария, но препраща към нея и към която се присъедини и България.


Европарламентът смята, че Съветът трябва да включи в дневния си ред текущата процедура по чл. 7 срещу Унгария. Част от евродепутатите настояват унгарският случай да се ползва като доказателство, че в следващата МФР спазването на върховенството на закона трябва да е ключово за достъпа до бюджетни средства.


Приложения за разпространението на COVID-19


Дебат с комисарите Тиери Бретон и Дидие Рейндерс ще е посветен на мобилните приложения за проследяване на заразени или изложени на риск от заразяване. Остава деликатна темата дали и как работата на тези приложения отговаря на законодателството на ЕС за защита на данните и личната неприкосновеност. Еврокомисията публикува в средата на април насоки как трябва да се разработват приложенията, но някои от държавите вече бяха започнали създаването им към този момент.

 

 

Източник: Дневник


бюджет, евродепутати, Европерламент, Свят -


Коментирай

Реклама