Историята според Путин

Историята според Путин


Парад на победата в Москва по време на пандемия, последван от грандиозно вечерно шоу на Червения площад, което пресъздава историята на СССР по особен начин - като балет в "червено и черно". И зад всичко това, но не на последно място - старт на конституционния референдум, който до 1 юли трябва да отвори вратата пред третия (пореден) президентски мандат на Владимир Путин и да му гарантира властта до 2029 г. А защо не и пожизнено? От гледна точка на историята това би бил най-сигурният белег, че "дирижираната демокрация" в Русия бавно, но сигурно прераства в "абсолютна монархия".


Що се отнася до новия руски самодържец Владимир Путин, той вече е на етап, в който не само го вълнува как ще остане в историята, но и държи да пише (или да пренаписва) самата история. Доказателство за което е появата на дълго очакваната му статия за Втората световна война, публикувана на 19 юни едновременно в "Российская газета" и в американското списание "National Interest". Текстът, озаглавен "75 години от Великата Победа: отговорност пред историята и бъдещето", на цели 30 страници не само анализира миналото, но и въз основа на него отправя покана към "новата голяма петорка" (Русия, Китай, Франция, САЩ и Великобритания, изброени в този порядък от Путин)




да предначертае съдбините на бъдещия свят. Както някога: на една "нова Ялта" например.


В това отношение Путин е верен следовник на геополитиката на Йосиф Висарионович Сталин, разграничавайки се, разбира се, с едно изречение от "многото справедливи обвинения, които заслужават Сталин и неговото обкръжение". Но, забележете, само във вътрешен план - "заради ужаса на масовите репресии". В статията си Путин нееднократно настоява, че съветските ръководители биха могли да бъдат упреквани в много неща, но не и в неразбиране на характера на международните отношения и че благодарение на тяхната мъдрост и далновидност е бил създаден геополитически ред, който трябва да бъде съхранен и затвърждаван на всяка цена. И който, както е ясно на всички, бе сериозно променен пред 1989 г. с разпада на СССР и връщането на свободата в Източна Европа - събития, които руският президент винаги е определял като "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ в.".


Явно затова Путин толкова държи да "влезе в обувките" на Йосиф Сталин като пазител на Победата, гарантираща "световния ред" след 1945 г. А в Русия вече вървят шегите, че ако късният Сталин е бил специалист в езикознанието, то късният Путин изглежда, че разбира от историята. И нещо повече: държи да наложи "своята история". Която, честно казано, в доста малко неща се различава от познатата ни съветска версия за Втората световна война.


И все пак, в какво накратко се състои "историята според Путин"?


В отстояването на една черно-бяла версия, в която, общо взето, Русия е постоянната жертва и не носи вина за нищо. Версия, в която дори редица истини и горчиви факти за страданията, болката и смъртта на милиони хора на територията на бившия СССР, са оркестрирани като оправдание за днешния или бъдещия руски милитаризъм.


Путин изтъква, че е решил да напише статията си заради трагедията, до която е довела Втората световна война, но и не крие, че нейната цел е да сплоти руснаците около идеята за Победата, която да осигури нужните "самоотверженост, патриотизъм и безпределна любов към Отечеството", които да послужат като опора за днешните руски военни операции в Северен Кавказ, Сирия или другаде.


След което се заема със "съвременните емоции, зле скривани комплекси и шумни обвинения" срещу Русия, оспорващи нейния монопол над Победата и опитите по различен начин да се опишат причините и последиците от Втората световна война.


Във "версията Путин" това е просто невъзможно, тъй като "виновни са всички".


Тук той до голяма степен е прав, но странното е как СССР ту се появява, ту изчезва в анализа му.


Първо, "виновна" е самата "Версайска система", превърнала се в символ на дълбока несправедливост за Германия - заради огромните репарации и унижения, довели до реваншистки настроения, до появата на нацизма и заплахата от нов световен конфликт. И това е истина.


След което обаче Путин стига до извода: "парадоксално, но за това пряко или косвено съдействаха западните държави, преди всичко Великобритания и САЩ. Техните финансови и промишлени кръгове доста активно влагаха капитали в немските фабрики и заводи, пускащи продукция с военно предназначение". Този аспект на "ремилитаризацията на Германия" е проучен от историците и присъства още в съветските учебници по история.


Но защо Владимир Владимирович Путин, заел се да пише наново историята и призоваващ за отварянето на всички архиви,


не обелва нито дума за подкрепата, която Съветска Русия дава за милитаризацията на Германия?


Например за Договора от Рапалло, сключен между РСФСР и Ваймарската република на 16 април 1922 г., веднага след Генуезката конференция. Става дума за договор, известен на историците, според който Берлин и Москва не само нямат никакви финансови или икономически претенции помежду си, но уреждат и трайно военно сътрудничество. И все за неща, на които Ваймарска Германия няма никакво право - по силата на клаузите на Версайския договор.


Така например фирмата "Юнкерс" започва да произвежда военни самолети в околностите на Москва. На следващата година на територията на СССР се осъществява договореност за производството на бойни-отровни вещества от компанията "Берсол" (!), което е напълно в разрез с международните договорености. Фирмата "Круп" модернизира съветски военни заводи срещу редовни доставки на снаряди за Вермахта. Пред 1925 г. в Липецк е създадена съветско-германско авиационно училище. Германски военни обекти има на цялата територия на СССР до 1933 г. През 20-те години Германският генерален щаб прави учения с танкови подразделения на съветска територия (което му е забранено у дома). Съветски маршали като Тухачевски и Егоров обменят опит с германския генералитет (което им взима главите по време на Големия сталински терор). Примерите са много, но за тях "историкът Путин" не обелва нито дума.


Онова, което на второ място най-вече безпокои Путин, е, че се заличава "структурата на международната колективна сигурност", с каквато светът е разполагал още след Първата световна война в лицето на Лигата на Нациите.


И тук пак се премълчават доста истини.


Вярно е, както изтъква Путин, че Лигата на Нациите, не е била в състояние да предотврати конфликти в различни части на света. Тя не е разполагала дори с мироопазващи сили, както днешното ООН. Затова само е провеждала дебати по казуси като нахлуването на Италия в Абисиния, гражданската война в Испания, агресията на Япония срещу Китай или аншлусът на Австрия от страна на Хитлер. Това е факт.


Ала каква роля е играла Съветска Русия за "опазването на колективната сигурност" от онова време и укрепване на ролята на Лигата на нациите? Поради различни съображения Москва се присъединява към организацията едва през 1934 г., а членството ѝ е прекратено на 14 декември 1939 г. като "агресор" - заради войната срещу Финландия! Добър пример за "миротворство"


Голямо място в статията на Путин е отделено и на политическия цинизъм на "Мюнхенското съглашение", което директно подарява Чехословакия на Хитлер. Става дума за наистина прискърбна страница от европейската история, хвърляща петно върху Великобритания и Франция, представлявани съответно от Чембърлейн и Даладие. Но тутакси прави впечатление друго: руският президент историк


непрекъснато внушава, че и Полша има вина за събитията, че тя не е жертва,


а е също агресор, позовавайки се на доклади на полския посланик Липски в Берлин, в които се говори за интереси на страната му в Судетска Тешина.


Маньовърът е съвсем прозрачен - морално да се снеме отговорността за пакта "Молотов-Рибентроп", направил възможна не само подялбата на Полша през септември 1939 г. между Хитлер и Сталин, но и цялата Втора световна война.


Което обаче е невъзможно. Каквито и обрати да се правят напред или назад в историята. Независимо от позоваванията върху резолюцията на Върховния съвет на СССР от 1989 г., че секретните протоколи между СССР и нацистка Германия за подялбата на Европа били "акт на лична власт" и не отразявали "волята на съветския народ, който не носел отговорността за този сговор".


Ала сговор е имало. Нали така?


Според Владимир Путин сговор няма, а германо-съветският пакт просто бил "историческа необходимост".


Съветският съюз просто си "взел" през 1939 г. части от някогашни територии на Белорусия, Украйна и Литва. И как да не си ги вземе, когато след тост за германско-съветското сътрудничество навремето Молотов арогантно заявява, че Полша е измислена буржоазна държава, която никога повече няма да съществува. Във "версията на Путин" дори се говори за "териториалната сдържаност на Москва". Иначе, забележете, границата би трябвало да минава малко преди Варшава!


Най-силни реакции обаче предизвика твърдението в статията на Путин, че Кремъл никога не е бил агресор спрямо балтийските държави, защото през есента на 1939 г. с оглед да реши "своите военно-стратегически и отбранителни задачи, Съветският съюз просто започва процес на инкорпорация на Латвия, Литва и Естония". Чисто и просто. И че това е било "в съответствие с нормите на международното и държавно право от онова време". Само че г-н Путин пропуска една малка подробност: в момента на трите национални "референдума" на териториите на трите държави вече са разположени съветски групировки, далеч надхвърлящи съответните национални армии. И всичко оттук нататък се извършва под дулата на съветските танкове. В статията не се споменава нито дума и за онова, което следва след референдума: депортацията на десетки хиляди души от трите балтийски държави, избиването на политическите им елити и съществуването на техни задгранични правителства до 1989 г.


За това се мълчи. Както няма


нито дума за огромния обем на съветско-германското икономическо сътрудничество до 22 юни 1941 г.,


което на практика обезпечава армията на Хитлер с нефтопродукти, стомана и други стратегически суровини. Данните отдавна са публикувани и няма как да бъдат да бъдат укрити.


България е спомената в статията само веднъж - по повод на това, че нацистка Германия не е спазвала поетите си ангажименти и предотвратила възможен съветско-български договор за взаимопомощ (т.нар. "Соболева акция" - ноември-декември 1940 г.). Ако тя бе подписана от София, страната ни би трябвало да предостави на СССР военни бази в Бургас и Варна, а частите на НКВД да се разпореждат у нас безнаказано, както в балтийските държави. И тогава ни чакаше съдбата на Литва, Латвия и Естония (с евентуално присъединяване към СССР и превръщането ни в плацдарм на бъдещи военни действия след 22 юни 1941 г.).


Във "версията на Путин" изобщо не се споменава войната с Финландия (30 ноември 1939-12 март 1940 г.),


заради която именно СССР е обявен за "агресор" и изключен от Лигата на Нациите.


Финландия отказва да сключи пакт, подобен на онзи, който подписват трите балтийски държави, защото не иска да я постигне тяхната участ. И не приема териториалните претенции, които СССР има към нея. Марионетното правителство начело с коминтерновеца Ото Куусинен е набързо подготвено. По сметките на Сталин войната трябва да продължи две седмици. Но финландците се оказват костелив орех. Тогава се извършват масирани съветски бомбардировки над Хелзинки, светът е поразен от множеството цивилни жертви в работнически квартали. Москва категорично отрича, по-късно с половин уста признава "военна грешка". Факти, които отново липсват в статията.


За сметка на това в нея са отделени цели страници, в които се заклеймява резолюцията на Европейския парламент "Защо е важно да се съхрани историческата памет" (19 септември 2019 г.). Навярно защото тя посипва със сол изброените дотук "рани" и навява още по-неприятни паралели с анексията на Крим или подкрепата на сепаратистите в Донецк и Донбас.


"Версията на Путин" е специфично пренаписване на историята - без нюанси и без въпросителни. Подчинено на една-единствена гледна точка. Половин история, която продължава да се пише от "победителите".

 

Източник: Дневник


бизнес, новини, политика -


Коментирай

Реклама