Как пандемията повлия на спорта в училище
Извинявайте, госпожо, но кучето ми изяде домашното - по този начин звучеше едно от най-честите оправдания на учениците преди години.
Всичко се променя, времената, ценностите също. Това в пълна сила важи за последните необичайни месеци в пандемията от COVID-19, когато въпросът доколкото учениците се движат през деня се оказа не по-малко важен от това дали си знаят урока и са написали домашните си.
От средата на март 2020 г. децата и младежите в България се озоваха в непознатата ситуация през повечето време да учат онлайн, а спортът отиде на заден план. Неговото място заеха седенето на дивана и взирането в екрана. Една година по-късно специалистите заявяват, че резултатите от въвежданите на няколко пъти забрани за спорт за непълнолетните не са изненадващи, но са притеснителни. И молят за бързи и категорични мерки, които да работят за всички.
Засега встрани остават всички държавни институции и хора, които притежават авторитета необходим им да привлекат децата да се движат. Това би довело България пред опасността да влоши още традиционно слабите си резултати от изследванията за това колко спортуват децата и какво е физическото им състояние.
Броени седмици след завръщане на учениците от прогимназиалния и гимназиалния курс в училище, преподавателите стигат до извода, че трябва да започнат за градят почти от нула. "Навикът на децата да идват в час и да се събличат за спорт е изчезнал. Закъсняват с по 15 минути, бавят се, за упражненията питат: "Това как се правеше", споделя учителка по физическо възпитание от една от големите гимназии в София. По нейно мнение дългият престой вкъщи се е отразил "пагубно" на децата.
Сега учениците се редуват на двуседмични смени за присъствени часове. Според нея за тези, които се връщат в училище, първата седмица е загубена поради привикването след прехода от домашната среда.
Учителката казва, че подхожда с разбиране и занижава нормативите, защото децата изпитват притеснение за оценките си. Но заявява, че в това няма полза за никого.
Това, което съществено я притеснява е, че учениците губят мотивация: “В началото на пандемията повечето деца се оплакваха от онлайн обучението и искаха да се върнат в час, докато вече не е така.“
Макар явната промяна сред учениците, промяна в учебните планове или в изискванията към учителите няма. Някои български медии попитаха министерствата на образованието и на младежта и спорта дали и какво прави държавата, за да привлече децата към спорта и дали са проведени изследвания за това как последната година дава отражение на децата.
Последствия, будещи притеснение, от заседяването вкъщи посочва в работата си и Маруся Иванова, създател на Heal Fit Gymnastics. "За съжаление, това, което наблюдавам, е влошаване на физическото състояние на децата. Задълбочаване на функционалните гръбначни изкривявания, увеличаване на градусите при структурните такива и намаляване на мускулния тонус. Всичко това е в резултат от обездвижването и липсата на възможност за спорт и активна физическа активност на децата, които не са картотекирани към спортни клубове", заяви тя.
В последната половин година поставените от здравните власти ограниченията срещу разпространението на коронавируса изключително много снижиха възможността за организиран колективен спорт при децата. Забраната за тренировки в колективните спортове до 18 г. е в сила от края на ноември, с малки прекъсвания, и ще отпадне от месец май. Малко по-меки са условията при индивидуалните спортове. През целия период само изключение правеха децата, които са картотекирани към някой от спортните клубове.
По мнение на Маруся Иванова обществото все още е поставено в ситуация, в която трябва да избере по-малкото зло: "Как да опазим живота и здравето на децата си в период на пандемия, за която се знае твърде малко - да спрем спорта и да затворим залите, респективно да затворим децата си вкъщи, или с "риск" за здравето да ги поощрим да продължат да спортуват?". Наблюденията ѝ показват, че много родители са спрели децата си и те не са се завърнали после в залите. Други пък са прекъснали груповите тренировки като цяло, по нейно мнение от страх да не се заразят децата.
Споделя, че някои деца отказват да посещават организирани занимания и заради появили се финансови проблеми на семейството. Друг фактор е и "притеснение детето да не се зарази", който е още една причина деца да остават встрани от спорта.
Тази ситуация я провокира към въпроси към институциите: "Никой не говори за статистика и процент на деца със затлъстявания, респираторни проблеми, гръбначни изкривявания и т.н. преди март 2020 г. и сега. Може сега това да не е приоритет на държавата, поставена в ситуация на оцеляване, но в дългосрочен план каква е стратегията за подобряване на качеството на живот и здраве на нацията? Кой и какви мерки ще въведе за да помогне на тези деца, които бяха затворени принудително вкъщи?".
Отсъствието на движение е в пряка връзка и с психическото състояние на човека, припомня спортният психолог Румен Колев. Той казва, че "притесненията нарастват най-силно в три вида ситуации - когато ситуацията е неясна, когато е необикновена и нова и когато е непредвидима", а в действащата ситуация явно присъстват и трите условия.
Цитира изследванията на базата, на които става ясно, че в пандемията има ръст на страховите неврози, депресивните състояния, проблемите със съня и затруднения с концентрацията.
Според него в началото на пандемията и на ограничителните мерки ситуацията за децата е била доста по-стресова поради пълното ограничение. След което младежите са свикнаха, защото мерките станаха по-либерални и децата вече са имали нагласата, че те се променят в сравнително кратки интервали. "Едва ли ще открия топлата вода, ако кажа, че вследствие обездвижването се увеличава и без това сериозният проблем с наднормено тегло сред подрастващите", казва още психологът.
Колев подчертава, че спортът е ако не най-добрият, то сред най-ефективните вентилатори за напрежението и стреса в създалата се ситуация. Обяснава още, че това е доказано биохимично.
"Предвид затварянето на много обекти, в които децата пребиваваха под една или друга форма, се засили още повече консумацията на медийно съдържание от тяхна страна. Освен че води до по-изразена изнервеност и нарушава качеството на съня, това съвсем затвърждава модела за нормален стил на живот, в който доминира електронното устройство", споделя още психологът.
По негово мнение водеща роля в случая е на родителите, защото те са ролевият модел: "Те са примерът и влиянието, а дори не осъзнават степента на това или го подценяват".
Ако родителите са физически активни и насърчава детето, то също се увлича в огромен брой от случаите, припомня Румен Колев и казва, че който има желание да практикува, действително намира начин, въпреки обстоятелствата. Посочва още, че обичайно тези, които не са активни заради ограниченията, не са от активните и без ограничения.
Този въпрос повдига и учителката по физическо възпитание, която каза: "Има родители, които спортуват с децата си вкъщи. Правят упражненията от часовете и след това казват, че са доволни".
Иванова поддържа мнението за важността от собственото отношение и отговорност в семейството. "Разходката на открито, в планината е винаги една добра възможност, но и въпрос на вкус и личен избор."
източник: Дневник