Промениха ли нещо изборите

Промениха ли нещо изборите




 

 


"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят". Това е надпис преди години на една стена в София. Мисли подобни на тази се запомнят лесно, но в случая тя не е отговаря на истината. Гласуването за Народно събрание в неделя даде да се разбере, че изборите са в сила да променят много неща, а не просто "нещо".


Крайните резултати се очакват в близките дни, но повечето гласове вече са обработени. Данните сочат една картина, която е много по-различна от познатото ни през последните повече от 10 години. И ако за хората с по-голям опит нищо невиждано не се е случило, то българите на по-малка възраст са свидетели на промяна, която не е била досега за.


Наблюдават се промени в поне пет неща - първо, слабата и неизгодна позиция на партията ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов; три нови политически партии стават част от Народното събрание и подменят почти половината му състав; трите водещи политически партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, които в коалиция или поотделно можеха да решават всичко, днес вече не са трите големи политически сили; националистите вече са извън парламента за първи път от 16 години насам; а българите в чужбина не просто гласуват повече от преди, но и станаха са ключов фактор за крайния резултат.


 

Но едно по едно да представим нещата.


ГЕРБ и Борисов са в неблагоприятна позиция


По информация от данните на ЦИК след обработването на почти всички протоколи сочат, че ГЕРБ е най-голямата политическа сила в България с подкрепа от 26 процента и подадени за тях около 800 хиляди бюлетини. Това са почти наполовина от спечелените през 2009 г. гласове, 1 678 641 гласа, които през онези избори донесоха 39,72% и първа победа на ГЕРБ. Днешният резултат е значително по-слаб и от получените преди 4 години 1 147 292 гласа.


Дори изборите през 2013 г., които са най-слабите в историята на ГЕРБ, бяха спечелени с 1 081 605 гласа, но тогава ГЕРБ остана в опозиция.


Важни са не само числата. През далечната  2013 г. Бойко Борисов остана в опозиция, а правителството на Пламен Орешарски бе избрано от БСП и ДПС с помощта на "златен пръст" от страна на "Атака". Липсваха други партии в парламента и ГЕРБ остана освен единствена, но и значима опозиция.


Стартиралите протести след като депутата ДПС Делян Пеевски бе избран за председател на ДАНС направиха падането на правителството само въпрос на време. По онова време т.нар. градска десница създаде Реформаторския блок, с който по-късно Борисов състави второто си правителство.


Към днешна дата изглежда почти невероятно Борисов да може да направи коалиция с някоя от партиите в парламента, за да състави четвърто правителство. Видимо нелеката ситуация стана причина Борисов да предложи "мир" и да заговори за "експертно правителство".


1/2 от Парламента е подменен


След проведените избори от тази година в НС влизат три нови политически сили - "Има такъв народ" на Слави Трифонов, "Демократична България" на Христо Иванов и Атанас Атанасов и "Изправи се! Мутри, вън!" на Мая Манолова и т.нар. Отровно трио. Очакванията са трите общо да имат над 90 депутати в 240-местния парламент. 1/2 от  Народно събрание ще бъде подменено.


Днешната ситуация не се случва за първи път, но за последено подобна на нея е имало чак през 2009 година, когато новата тогава партия ГЕРБ спечели изборите. През 2001г. движението на бившия цар отново беше подменило парламент наполовина, а ако се върнем още назад във времето първата голяма промяна в демократичната история стана през 1990 г., когато в Народното събрание влязоха над една трета некомунисти.


Обичайните трима големи вече не са тримата големи


През последните 30 години в българските парламенти картината имаше горе долу такъв вид - от едната страна е голяма дясноцентристка партия, от другата е бившата комунистическа партия БСП, а по средата е партията на българските турци ДПС.


Дясноцентристите се редуваха през годините - първо беше СДС, после НДСВ, накрая ГЕРБ. Но всичко останало си оставаше същото и това бяха тримата големи в българската политика, които решаваха всичко. Те традиционно разпределяха първите три места на изборите.


Нещата днес са различни. Първата позиция е пак заГЕРБ. БСП зае едва третото място, изместена от "Има такъв народ", а ДПС до последно се конкурираше за третото място с "Демократична България".


БСП се представи най-слабо своя посткомунистически период. Няма повод за гордост от тазгодишния резултат и на ДПС.


Някои може да смятат, че това е временна промяна, но надали. Ставаме свидетели на силата, която показват двете нови политически партии в определени сегменти - партията на Слави Трифонов е първа в две области в България, както и сред българите в чужбина, а "Демократична България" е на първо място в София, измествайки дори и ГЕРБ.


Националистите ги отсъстват


Атака стана част от Народното събрание през 2005 г. и това беше прецедент. Никога до този момент националисти не бяха успявали да прескочат бариерата. С течение на годините не само участието на националисти стана неизменно, но и основаният в началото около тях санитарен коридор постепенно беше свален.

 Националистите вече станаха официална част от правителството и получиха министърски места, включително и министър на отбраната и вицепремиери през 2017 г.. Коалицията между ВМРО, НФСБ и "Атака" ("Обединени патриоти") се сдоби не само с постове, но и остави сериозни белези върху политиката на третото правителство на Борисов.


Беше поведена война от националистите срещу ценностите на либералната демокрация, организира се кампания от фалшиви новини срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, т.нар. Истанбулска конвенция и  правителството бе принудено да се откаже от нея. Блокираха промени в социалното законодателство, отнасящи се до защита на децата в риск, а в края на мандата принудиха ГЕРБ да спряха началото на преговорите на Северна Македония за преговори с Европейския съюз.


Междинните резултати сочат, че никоя от националистическите партии не влиза в парламента и в следващото Народно събрание няма да има кой да плаши с "джендър" (освен ако БСП не продължи да следва курса си към крайно десни послания).


Едва ли ще се наблюдава промяна по отношение на Северна Македония, защото позицията на ВМРО се споделя от БСП, а и от партията на Слави Трифонов.


Не са за подценяване гласовете на българите по света

Изборът на българите по света до този момент се е различавал в някаква степен от този в България. Както обикновено от Турция идва значителна подкрепа за ДПС, докато победата в западните страни е за тези, които "бият БСП", бившите комунисти. Първо това беше СДС, после тази роля взе НДСВ, накрая ГЕРБ. През годините повече от половината от гласовете от чужбина отиваха за ДПС.


През 2021 г. се наблюдава на безпрецедентна активност на българи по света. Рекорден брой секции бяха открити извън страната - 465. Гласоподаването беше масово, не липсваха опашки и при по-добра организация гласовете щяха да са значително повече.

Над 30 на сто от българите по света дадоха своя глас за "Има такъв народ", а още близо 20 на сто избраха "Демократична България". Тези гласове дадоха своя принос за силното представяне на партията на Слави Трифонов, която без проблем  изпревари БСП. Помогнаха и на "Демократична България" да се изравни с ДПС и да стане част от големите политически сили.

 

източник: Дневник


България, Избори, Политика, Чужбина -


Оставяне на коментар