Прави се принципна промяна в данъчната политика без обясними аргументи (Калоян Стайков, ИПИ)

Прави се принципна промяна в данъчната политика без обясними аргументи (Калоян Стайков, ИПИ)


(Източник: Дневник)

 

Във вторник следобед премиерът Бойко Борисов изненада всички с "политическото решение" нечувано досега, да се намали ДДС за един сектор, който е ресторантьорският и който на практика бе обявен за най-пострадалия. Сред моментална реакция на издателите, в облекчената група попаднаха и книгите. По изчисления на управляващите, с които не е съгласен финансовият министър, това ще струва на бюджета в кризисен момент 150 млн. лв. по-малко. Не се разбра защо мярката не обхваща и други пострадали сектори. По темата разговаряме с Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.


Отстъпката за ДДС, която обяви премиерът, определено е изненада при толкова години натиск от различни браншове без успех. Вас изненада ли Ви?


- За мен е изненада от гледна точка на това, че самата мярка не изглежда насочена към някакъв съществуващ проблем. Ресторантите са затворени, но не защото хората не могат да си позволят техните услуги, тоест няма някакъв проблем с платежоспособността на населението, ако изключим загубилите работата си. Самата мярка не е ясно какво точно иска да постигне.


Общата идея на всички призиви за намаляване на ДДС, е че това ще намали цените, което пък ще повиши покупателната способност, оттам това ще стимулира потреблението и в крайна сметка ще доведе и до повашаване печалбата на самите компании, Но сега проблемът не е такъв. Първо няма проблем с покупателната способност, хората все още имат пари, а и цялата идея на мерките, които бяха обявени, беше точно тази - да не се губи покупателна способност. Няма ликвиден шок, защото бяха предприети достатъчно мерки, които да позволят разсрочване на кредити и пр. - все мерки, които подкрепят покупателната способност.


И трето, и най-важното нещо, ние не знаем какво ще е занапред потребителското поведение. Ако хората решат да почиват, те са си направили сметка, че това ще струва някакви разходи и така или иначе са решени да го направят. Някаква част обаче ще се въздържат от почивка, ходене по кафенета, ресторанти и т. н., просто защото ще продължат да се притесняват от зараза. Тоест, така или иначе ще се въздържат от потребление независимо от цената.


Освен това все още действат и ще продължат вбъдеще противоепидемични мерки, така че оборът на заведенията ще намалее. Така по чисто обективни причини, колкото и да намалее цената, тя няма как да компенсира намаленото потребление заради намаления брой маси. Като добавим към това и ограниченията за международните пътувания, при които на влизащите се налага карантина, можем да си представим, че самата мярка не е ясно какво точно иска да постигне, ако гледаме от страната на потребителя, защото ДДС все пак е потребителски данък и би трябвало да няма нищо общо с финансите на фирмите. Но ако някой си мисли, че те не са свързани, това просто не е сериозно. Има редица изследвания по въпроса и достатъчно исторически опит, от който се вижда, че масово намаление на ДДС не води до същото намаление при крайните цени, а този ефект се разпределя между доставчика, търговеца и потребителя. Това оспорва основния аргумент, че целта е да се насърчи потреблението.


Така че това няма да подпомогне потреблението. Тази мярка най-вероятно е измислена, за да подпомогне фирмите, но това е безкрайно неефективна и неефикасна мярка.


Вместо това, на този сектор нищо не му пречи да се държи като останалия бизнес в страната, който трябва да разчита на обявените вече мерки - кредити за оборотни средства, мярката 60/40 и т. н. Има достатъчно механизми, на които може да се разчита и не става ясно защо този сектор е по-специален от всички останали.


Аргументът на премиера е, че със заповед на здравния министър на заведенията бе забранено да работят и сега се прави жест към тях...


- Добре, но на доста още сектори им бе забранено да работят, те също ще пострадат, не виждам да се мисли за мерки в тази посока. Най-малкото магазините в моловете също бяха затворени, а не се мисли някой да компенсира тяхната загуба на оборот. И като се отворят, не е ясно дали хората въобще ще се върнат там или ще предпочетат да си поръчат дрехите онлайн от някъде другаде. Така че този аргумент на пръв поглед звучи някак си разумно - понеже са пострадали да им помогнем, но всъщност има преференциално третиране на този сектор и не разбирам защо със същия аргумент да не се направи за фитнеси, кина, театри, за всякакви видове културни дейности, които бяха отменени. И в крайна сметка остава въпросът дали въобще търсенето на тези услуги ще се възстанови. Защото дори и да позволят концертите от другия месец, не е ясно дали посещенията няма да паднат с 10, 20 или 50% и този сектор също да каже, че е пострадал и да поиска същото. Ако се тръгне по тази логика, всеки ще поиска нещо.

 


Това е и най-силният аргумент във всичките години на финансовите министри, че ако направят отстъпка за един сектор, веднага ще поискат и други...


- Абсолютно. Няма как да се даде преференция не един бранш без веднага да се появят други, които да заявят, че са по-пострадали. Така изведнъж се реши данъкът да се намали и за книгите. По какъв начин те пострадаха, откъде дойде тази идея?


Аргументът е, че и книжарниците бяха затворени и никой не си купуваше книги.


- Добре, ето, с дрехите е по същия начин, наблюдаваме сериозен спад на търговията с дрехи и обувки и те могат да кажат същото. И сега ние виждаме принципна промяна в политиката, която се води - отстъпваме от идеята за широка база на ДДС, липса на преференции и т. н. и въвеждаме преференции с доста странни и селективни аргументи и естествено, че финансовият министър няма да е доволен. А и като се заровим в теорията и практиката на тези данъци, се вижда, че те работят добре при широка база без изключения, и това позволява ниска ставка. Наскоро имаше доста изказвания от различни министерства, разходите няма да се намаляват, което означава, че приходите трябва да се осигурят отнякъде другаде. Тоест или от другите данъци, или увеличаване на общата ставка за ДДС. И двете алтернативи са изключително лоши. Вместо това може този сектор да не се отделя като специален.


Тогава защо премиерът, според Вас, прави такава огромна отстъпка?


- Не мога да кажа, той си каза, че това е политическо решение. На мен ми е трудно да преценя какви са политическите аргументи, мога само да коментирам икономическите. А те в случая са меко казано слаби, направо са неналични. Аз не мога да се сетя за един сериозен аргумент. Това се отнася както да чисто практичния въпрос дали тези инструменти ще доведат до реална промяна и дали ще си постигнат целта и същевременно стои принципният аргумент, че в момента, в който започнат да се диференцират ставки, това създава огромен проблем.


Колко голям в случая може да се окаже този проблем?


- Това е много трудно да се каже, но последната оценка за намалените приходи заради свалянето на 9% на ДДС при хотелите от 2017 г., е за негативен ефект за бюджета от 127.5 млн. лв.


Сега премиерът обяви, че се очаква ефектът да е 150 млн. лв...


- Но заедно с това трябва да имаме предвид, че потенциално това може да доведе до нови искания и до нови политически решения и не е ясно къде е спирката. И другото важно, заедно с тази загуба за бюджета е, че се създават допълнителни възможности за злоупотреби - за източване на ДДС, за деклариране на някои стоки или услуги като такива, които попадат в обхвата на изключенията.


Не е ли логично намаляването на даден данък да стимулира повече субекти да излязат на светло?


- Самата идея, че ресторантьорите признават, че работят не на светло, е абсурдна. Това е един от първите индикатори, че нещо не е наред в цялата ситуация. Това е и вид изнудване - от едната страна е човек, който признава, че не си изпълнява ангажиментите и поставя условие, че ако другият човек иска те да бъдат изпълнени, то трябва да му даде нещо в замяна. Не може икономическите и социалните отношения да работят по този начин, но както виждаме това се случва.


Другото нещо, е че дори да има някакво изсветляване, то може да е по-голямо отколкото е бил сивият сектор. Тоест, изведнъж да се появят стоки и услуги, които не са били в този сектор, но сега просто ще се декларират. И пак казвам, че като се създадат такива изключения, са си налице условията за злоупотреби. Може да намалее, например, недекларирането на трудови доходи или на пълен работен ден, но се създават стимули за други злоупотреби, например за източване на ДДС. Сивият сектор не е някаква хомогенна смес. Той е в различни подсектори - при трудовите доходи, при различни видове данъци, така че сега може да се създадат условия да се изчисти сивият сектор в един от сегментите, но при другите на практика се създават нови.


Да не говорим, че всичко това се прави без оценка на въздействието, не се разбира каква е целта и дали не може по-ефективно да бъде постигната целта по друг начин. И отговорът на двата въпроса е не. Някой е решил, че всичко ще се случи по този начин. Това е безумно.

 

 

Източник: Дневник


Бизнес, Бойко Борисов, България, ДДС, икономика, Институт за пазарна икономика, Калоян Стайков, книги, намаление, ресторанти -


Коментирай

Реклама