Възстановяване целостта на разпадналия ни се свят ли предлага Covid-19

Възстановяване целостта на разпадналия ни се свят ли предлага Covid-19



Прагматичната рационалност, образованието и опита на канцлера Меркел като учен са разковничето за успеха на Германия в овладяването на кризата с коронавируса, твърдят анализатори. Другите световни лидери, като Доналд Тръмп например, биват призовавани да последват примера ѝ и да изграждат стратегиите си за отговор на кризата върху рационален анализ на научните факти. Разликите в подходите им - доколко те стъпват или не на научни данни - изглежда могат да обяснят както възмогването на поувехналия авторитет на ветерана Меркел, така и катастрофалния срив в подкрепата на крайнодесния бразилски президент Джаир Болсонаро, а и застоя в популярността на Тръмп. Ниските резултати на последните са особено показателни на фона на резкия скок в подкрепата на повечето лидери по света.


Нарастването на доверието към учените, експертите и уважението към фактите,


изглежда, са едни от малкото положителни непреднамерени странични ефекти на настоящата пандемия. Така например в Обединеното кралство 64% заявяват, че сега имат по-голямо доверие в експертите, a за 53% от американците учените вършат изключителна работа в отговор на пандемията (за сравнение същата висока оценка за националните лидери дават 45%).


Подобни тенденции в обществените нагласи карат някои анализатори да спекулират, че една от неочакваните жертви на Ковид-19 може да се окаже именно популистката революция, която черпи сили най-вече от срива в доверието към управляващите елити, в това число - научните авторитети и експертите.


Това оптимистично очакване за преждевременна смърт на популизма изглежда няма да се оправдае, обаче. Ранна индикация за това е огромното, лавинообразно разпространение на фалшиви новини и конспиративни теории за източниците, причините и евентуалните печеливши от кризата. Това се случва дори в ефира на обществени телевизии като БНТ, които би трябвало да са запазена територия за сериозна журналистика, почиваща на безпристрастен обективен анализ на факти - както гордо заявяват пред зрителите. Консумацията на фалшиви новини и конспиративни теории в социалните медии придобива епидемични размери, съизмерими с тези на самата пандемия. Това принуди ООН, и много други организации да призовават за по-строг контрол върху разпространението им. Facebook започнаха да предприемат, макар и закъснели, мерки, които засега изглежда не дават резултат.


Повишеното търсене на конспиративни теории e индикатор,


че очакването за бързо рационализиране на политиката като ефект от борбата с пандемията надали ще се оправдае.


Това търсене в настоящата криза, забележете, е разбираемо, може да се каже - дори рационално. Причината е в това, че конспиративните теории имат едно трудно оспоримо предимство пред науката: съвършено логични са и като правило не страдат от противоречия. За Ковид-19, напротив, науката всеки ден излиза с нови, често напълно противоположни научни твърдения - спори се по почти всеки аспект на този нов вирус (може би с изключение на произхода и преноса му от животни на хора). Обратно, конспиративните теории предлагат непротиворечиво, разбираемо и завършено обяснение на случващото се В предлаганите обяснения от неразбираем, напълно случаен феномен без по-дълбок смисъл, който да осмисли причинените огромни страдания и да оправдае дадените жертви, кризата придобива измеренията на рационално обяснимо явление с ясен смисъл: някой с интерес и възможности го е предизвикал с определена (зловредна) цел. Така конспиративните теории обещават нещо, което науката в случая не може да даде: възстановяване целостта на разпадналия ни се свят.


Затова, донякъде парадоксално, част от успеха на конспиративните теории се дължи на високите изисквания за рационалност, подреденост и логичност, които науката поставя, но самата тя не винаги удовлетворява - поне не в краткосрочен план. Разбира се това, че е съвършено логична и напълно непротиворечива, не прави нито една теория нито научна, нито обоснована, още по-малко - вярна. Но това, че не е научна или вярна надали може да разколебае привържениците на дадена конспиративна теория, привидяли в нея обяснението, което да придаде смисъл на огромните жертви и страдания.


Ожесточението, с което биват атакувани епидемиолози, вирусолози


и други съвременни "жреци на науката" по време на кризата с Ковид-19, изглежда изненадващо. И наистина, с какво денонощно посветилите се на борба с пандемията и като цяло успешно справящи се със задачите си учени и лекари (спомнете си заплахите към генерал Мутафчийски у нас, или към д-р Кристиан Дростен в Германия, или призивите героят на борбата с Ковид-19 в САЩ д-р Антъни Фаучи да се оттегли) са заслужили да получават заплахи и хули вместо признание?


Тези разбира се напълно незаслужени атаки изглежда са породени от разочарованието, което мнозина изпитват от една наука, която не им дава бързите отговори и решения, които очакват. Пълната неизвестност и откритият времеви хоризонт на пандемията допълнително го подхранват. Така например учените засега не могат да отговорят категорично кои са най-ефективните и най-малко болезнени мерки, както и дали изобщо ще бъде разработена ефективна ваксина - или това ще се окаже мисия невъзможна. Неизвестно е и колко време ще отнеме това, и, съответно - докога ще продължи суспендирането на досегашния ни начин на живот, или то ще продължи завинаги.


В подобна ситуация на пълна несигурност възможността за рационални решения е силно ограничена:


най-рационалното решение e, вместо да се претеглят различните възможности без каквато и да е достоверна потвърдена информация за достойнствата им, просто да се хвърля чоп. При голяма опасност и многобройни (потенциални или реални) жертви - т.е. когато залогът е голям, обаче, невъзможността за вземане на рационални решения не води до безстрастно хвърляне на зарове, а до развихряне на силни, потенциално разрушителни емоции. Страхът, тревогата, отчаянието, гневът... се оказват единствените ни господари. Какво се случва тогава?


По време на острата фаза на кризата страхът доминира, и докато това продължава, консолидацията около управлението - и предприетите от него мерки - е почти гарантирано. Това обяснява и рязкото повишаване рейтинга на управляващите в ситуации на остра криза (стига действията им да не бъдат възприемани като напълно неадекватни, какъвто изглежда е случаят с бразилския президент напоследък). Страхът като интензивна и силна, но не особено трайна емоция, може бързо да отстъпи пред по-малко интензивната, но по-дълготрайна и дългосрочно устойчиво подриваща доверието в управлението тревога. В момента у нас наблюдаваме засилване на тревожността заради очакваните негативни икономически и социални последствия от мерките за ограничаване на коронавируса. Тази тревожност не е напълно определена и ясно насочена - неизвестно остава коя е най-голямата заплаха, а и често тревогата в обществото се примесва със страх от повишаване на жертвите заради разхлабването на мерките. Подобна неопределеност затруднява ефективния отговор от страна на управляващите и затова бързо може да доведе до отчаяние - което пък може да провокира помитащ управлението неконтролируем гняв от липсата на адекватни мерки.


Поради динамиката и огромния разрушителен потенциал на емоциите


в подобни ситуации, управляващите не могат да си позволят дълго да ги пренебрегват. Затова и ставаме свидетели на решения, които на пръв поглед изглеждат трудно обясними: противоепидемичните мерки биват разхлабвани в момент, когато от медицинска гледна точка епидемичната опасност съвсем не е отминала, а може би дори се засилва. Една не по-малка опасност - от неконтролируемото им гневно отхвърляне - обяснява защо бяха свалени.


В ситуация на пълна несигурност политиката се отдалечава от идеала за осъществяване на рационално обосновани политики в общ интерес, и приема формата на танц върху остри саби, търсещ труден, ако не и невъзможен баланс между емоции с неограничен разрушителен потенциал.

 

 

Източник: Дневник


жертви, коронавирус, мерки, рационално, Свят, теории -


Коментирай

Реклама