Разклаща ли се енергийната и икономическа стабилност на петролните компании?

Международната агенция по енергетика (МАЕ), която прави опит да се превърне в основен поддръжник на зелена енергия, изглежда е забравила причината, поради която е създадена като агенция на първо място, казва Кирил Видерсхофен за Oilprice, чийто анализ публикуваме тук. В новия си доклад "Нетни нулеви емисии през 2050 г." тя приканва за прекратяването на инвестиции в проекти, свързани с петрол и газ.
"Нови предизвикателства пред енергийната сигурност ще се появят по пътя към постигането на нулеви нетни емисии до 2050 г., докато дългосрочните ще останат, въпреки че ролята на петрола и газа намалява", отбелязва изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. "За постигането на нулевите емисии е необходимо да не се разработват нови находища на газ и петрол".
Но докато новият доклад на МАЕ акцентира върху необходимостта драстично да намалим използването на изкопаеми горива, за да спадна емисиите, има някои фундаментални проблеми, които той не разглежда. В решимостта си да достигне нетните нулеви емисии до 2050 г., МАЕ употребява пожелателно мислене, игнорирайки съществуващите ограничения и огромни инвестиции, необходими за постигането на такава цел. В своя доклад агенцията разкрива, че има сериозни рискове по този път, включително геополитически и икономически рискове, свързани със свръхзависимост от критични полезни изкопаеми.
Фактът, че ключовите рискове са не само геополитически, но и търговски, изглежда е пренебрегнат. В момента търсенето на критични материали и минерали вече оказва огромен натиск върху пазарите, доставчиците и общите разходи. Ако включим този растеж на търсенето в уравнението, по пътя към нулевите емисии пазарите ще са в невъзможност да издържат на предлагането и нивата на риска ще се увеличат експоненциално.
Съществената критика, която трябва да бъде отправена към този нов доклад, е неговото допускане, че не са необходими нови инвестиции в петрол и газ. Това изявление не само противоречи изцяло на основната причина за създаването на МАЕ, а именно насърчаването на сигурни и достъпни енергийни доставки за подпомагане на икономическия растеж, но и пренебрегва основната роля на въглеводородите, главно петрол и газ, в икономиката.
Те не са просто продукти, а суровини за производството на изключително много стоки и услуги. Оттам призиви като тези на МАЕ могат да засегнат няколко ключови пазара, включително на химикали, субпродукти и торове.
От друга страна, петролните компании заемат решаваща роля на световния пазар. Съсредоточаването на всички усилия върху премахването на част от тях означава заплаха за стабилността както на енергийната, така и на икономическата сигурност. Спиране на финансирането на частните петролните компании ще даде пазарното могъщество на националните петролни компании или на ръководените от правителството субекти, което също ще им предостави значително влияние на световните пазари.