Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия "Неверест"

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия "Неверест"




С увереност и постоянство Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим продължават опита си да прекосят Атлантическия океан. Двамата разчитат единствено на собствените си сили, като вече преполовиха предизвикателството с дължина 6000 км.


Мисия "Неверест" се насочва към най-дълбоките води в океана, който крие опасности и изненади.


"Дневник" представя следващата част от кратките разкази на двамата българи, публикувани до момента от тях във "Фейсбук".




Ден 35


Португалски кораб или Physalia е много красива - може да се види отдалеч по водата, тъй като е "платноходка" и плува по морската повърхност, движена от ветрове и течения.


При контакт с пипалата й, плувецът получава тежко изгаряне, което причинява мъчителна болка. Скоро се проявяват и други симптоми на отравяне - увреждане на нервната и кръвоносната системи, респираторна функция, треска и общо неразположение. Човек, засегнат от отровата на физията, трудно може да се задържи над водата и често потъва.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Ден 37


Тези дни напредвахме бавно, предизвиквайки нашето търпение и упоритост при ветрове едва 5 възела. Моменти като тези ни припомнят нашата кауза (да стимулираме дискусия около донорството на органи след смъртта), в името на която решихме да гребем през океана над 6000 км - не се иска много да се проведе семейно обсъждане. Молим да помислите за това, ако още не сте го направили.


Тъкмо свършвах смяната си, когато чух да зад себе си плискане. Мислейки, че отново сме заобиколени от делфини, не им обърнах голямо внимание, секунди след това се появиха 10-20 огромни и великолепни косатки!


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Ако сте чели книги или гледали филми за мореплаватели, не може да не ви е направило впечатление, че на техните яхти непрекъснато нещо се поврежда и те все се опитват да поправят това или онова. Е, и ние не сме изключение от правилото.


Преди два дни забелязахме, че мониторите на двете ни акумулаторни батерии показват, че зарядът им е паднал на около 60%. Това беше странно, тъй като до тогава те винаги бяха заредени на 80 - 100% от соларните панели.


Направихме пълна проверка на електрическата система с мултицета и установихме, че три от четирите соларни панела на системата генерират напрежение под 12 волта и съответно няма как да зареждат 12-волтовите акумулатори. Макс забеляза, че около кутийките с кабели и диоди на някои от тези соларни панели има зеленикаво оцветяване. След като отворихме една от кутийките, видяхме, че някои от кабелите са оксидирали до почти пълен разпад. Панелите бяха произведени от реномирана холандска фирма и за нас беше голямо разочарование, че се бяха поддали на морската влага.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Свалихме все още работещия панел от страничната стена на каютата, за да проверим неговите кабели и за наша радост те бяха добре. Изолирахме кутията с обилно количество полимер и утре ще преместим панела върху горната част на каютата, където би трябвало да хваща повече слънце.


В момента имаме следните оставащи алтернативи за генериране на електроенергия:
1) здравият 50W соларен панел
2) евентуално някои от оксидираните панели ако успеем да възстановим (не възлагаме почти никакви надежди на това)
3) един малък сгъваем соларен панел, независим от електрическата система на лодката, с който можем да зареждаме телефоните и сателитните устройства
4) ако всичко по-горе се провали можем да използваме YB3 тракера, чрез който следите нашата локация и разменяме кратки текстове с нашите навигатори.


Горе главата и ръцете на греблата.


Ден 38


Окисляването на 3 от нашите 4 слънчеви панела ни принуди да намалим драстично потреблението на електроенергията. Така се наложи да изключим и да премахнем автопилота, който преди това използвахме 24/7, за да управляваме руля, да поддържа курса, както и веднага да изправя лодката, когато вълните я завъртат наляво или надясно.


През последните няколко дни се учим ръчно да управляваме руля, използвайки въжета, които гребецът дърпа или застопорява с щипка, която държи руля под желан ъгъл. Понякога не ни се налага да пипаме въжетата в продължение на много часове, но друг път трябва да коригираме курса с руля няколко пъти на час, като всеки път се налага да слагаме греблата зад гърба си.


Едно от най-големите ни притеснения беше, че автопилотът ни се изключва за кратки моменти. След като живеем извън зоната си на комфорт без автопилот няколко дни при ветрове до 15 възела през деня и нощта, свикнахме с тази наша нова реалност.


Може да криволичим повече и да сме малко по-бавни без автопилот, но вече не се чувстваме в опасност. Да видим как ще се справим при по-силни ветрове.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Ден 40


Режимът за пестене на електроенергия ни принуди да спрем да използваме и машината за вода. От три дни насам всеки гребец помпа на ръка вода на ръчния десалинатор по час, час и половина в допълнение към 12-те часа гребане на ден - изцеждащо силите изживяване.


Макс твърди, че това всъщност е добре за нас, тъй като тялото (което вече е в хроничен калориен дефицит) щяло да изяде някои от мускулите, които използва в помпане на вода и в канадска борба, но не толкова в гребането...


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Ден 41


Чувстваме се възторжени - след като изминахме 3000 км (1600 морски мили) за 31 дни, току-що преминахме половината път на пътешествието си през Атлантика! Това са средно 97 км на ден или повече от 100 км, ако считате, че бяхме на морска котва три нощи поради по-тежкото време. Равностойно на по един маратон океанско гребане на гребец на ден в различни климатични условия, с лодка, която тежи над 1 100 кг.


През последните няколко дни се опитваме да засилим мотивацията си да гребем тези безкрайни километри, като си представяме, че средната точка е връх, на който алпинист се изкачва, преди да се обърне и да се отправи към дома. Надяваме се втората половина да е по-лесна, въпреки че знаем, че пътят надолу по планината често е по-коварен.


Затова, си обещаваме да бъдем поне два пъти по-внимателни до края. Храним надежди, че ще видим някои от наистина големите риби - като синия кит в по-дълбоките води, които наближаваме.


Вятърът и вълните малко утихнаха. Hай-накрая успях да се кача върху предната кабина, а после и задния склад, и да се опитам да поправя соларните панели без да има голям риск от падане зад борда или опръскване на електрическите жици с морска вода. Оказа се, че проблемът е абсолютно същия с тези два панела - някои от жиците, които излизат от слънчевите панели, са окислени и корозирали до степен, че са напълно отрязани.


Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Успяхме да изтеглим от пластмасовия капак на панелите къси парченца плоски жици, но нямахме газов поялник (един от малкото инструменти, които не бяхме взели на борда), затова закрепихме тези плоски жици към електрическите кабели на лодката с креативно тъкане на тел и парчета, упражнявайки голямо налягане. После намазахме всичко със силикон и ги запечатахме под щедри количества полимер Sikaflex - voilà - панелите започнаха да работят!!! Имаме три работещи панела отново с общо 260 вата.


Какво облекчение - няма да се налага да изпомпваме вода, можем да слушаме музика на високоговорителите и да включим отново някои от нашите комуникационни и навигационни инструменти, които сме изключили. Не съм сигурен дали ще използваме автопилота много - свикнахме да гребем и без него.


Ден 42


Летящи риби продължават да скачат в NEVEREST през нощта, вероятно привлечени от светлината върху лодката. Повечето са по-малки от 20 см, но след като малко по-голям екземпляр скочи до тенджерата ни за готвене, решихме да направим рибена чорба. Един от гребците не кандиса да я опита, а другият отчете, че е най-добрата рибена чорба, която някога е правил, така както и първата.


Между другото, всякакви риби продължават да скачат от водата при нас - и не само тези, които имат криле. Дори намерихме три каламари на лодката - тези вероятно не са скочили, а са били хвърлени на борда от вълни.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row


Ден 43


Хюстън, имахме проблеми с руля, но засега успяхме да го отстраним.


Системата на нашия рул включва:
а) перо от фибростъкло с аква-динамичен NASA профил
б) пластмасова кутия, която прикрепя перото към кърмата на лодката посредством две метални оси
в) метална рамка, която прикрепя пластмасовата кутия към автопилота или въжетата за ръчно управление.


Купихме перото с пластмасовата кутия от иновативната Латвийска компания Dotan и досега бяхме много доволни от тях. Направихме металната рамка сами по наш дизайн. Това което се случи беше, че горната ос се отчупи и освен това, пластмасовата кутия се напука. Тъй като руля е критично важна част на лодката, бяхме си взели цяла резервна система, включваща перо, пластмасова кутия и метална рамка.


Бързо сменихме системата с резервната и поправихме първата като:
1) сменихме четирите винтчета, които прикрепват пластмасовата плочка на оста към пластмасовата кутия с 4 болта с гайки, които би трябвало да държат оста по-здраво и
2) сложихме 2 метални планки - по една от всяка страна между пластмасовата кутия и металната рамка, за да митигираме проблема с напуканата пластмасова кутия.


Междувременно, с втория рул се случи същият проблем - горната ос се отскубна (този път без да се счупи) и пластмасовата кутия се напука.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Предполагаме, че двата идентични инцидента бяха причинени от по-голямото странично напрежение върху руля причинено от системата за ръчно управление, която използва въжета, за да фиксира руля в желан ъгъл спрямо корпуса на лодката. Когато използвахме автопилота, той бързо местеше руля наляво надясно, за да поддържа курса на лодката с минимално отклонение и да намалява това напрежение. При ръчното управление ние правим тези настройки по-рядко и вероятно руля поема по-големи странични напрежения особено когато лодката е под голям ъгъл спрямо вятъра и вълните.


Поради това инсталирахме отново автопилота, но имайки в предвид напуканите пластмасови кутии, смятаме че ще трябва да избягваме да се движим под голям ъгъл спрямо вятъра и вълните, за да намалим шансовете кутиите на руля напълно да се разпаднат. Разбира се това невинаги ще бъде възможно, особено в по-бурно море, както и когато вятърът и вълните идват от различи посоки.


Това ще усложни навигацията и ще направи траекторията ни по-криволичеща, но ще трябва да направим максималното, за да запазим работещ рул през оставащите около 1,500 морски мили (2,777 км) от плаването ни.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 


Ден 46


Най-накрая - морско същество по-бавно от нас.


 

Среща с костенурка

© Neverest Ocean Row

Среща с костенурка

 


Ден 48


Чудя се защо хората дават на лодките женски имена след като те пускат бради?!? Анти-фаулингът, който бяхме положили на корпуса, задържаше растежа през първия месец, докато лодката бе на вода, но оттогава насам трябва да изстъргваме морските образувания всяка седмица. Иначе, гребането започва да прилича на дърпане на каруца без колела.


 

Морски създания, повреди и пълен напред в дълбоки води за мисия

© Neverest Ocean Row

 



развлечение, Свят -


Коментирай

Реклама