Колко къса е човешката памет?

"Ако почнете да ме питате, нема да ми се види съдът..."

Така премиерът Бойко Борисов се обръща към журналистите при откриването на специализираните наказателен съд и прокуратура на 10 януари 2012 г. Никой не обръща внимание на притежателното местоимение "ми". Девет години по-късно, когато, макар и без шанс да мине в момента, в Народното събрание е внесен законопроект за закриване на спецправосъдието, дори само това местоимение обяснява случващото се.

Човешката памет е къса, на това разчитат управляващите и засегнатите магистрати. След като законопроектът мина на първо четене в правната комисия, прокурори излязоха на протест пред Съдебната палата в София и в няколко големи градове - организирани по мейла от ръководството си и водени от главния прокурор. Малко по-късно редица европейски институции получиха писма от Асоциацията на прокурорите, която се оплака от намеса в независимостта на съдебната власт и предупреди, че е възможно да се блокира борбата срещу организираната престъпност и корупцията, още повече ако мине и законопроектът за закриване на антикорупционната комисия КПКОНПИ.

За каква "борба" става дума

Така наречената борба с организираната престъпност в България лежи в нокдаун от началото на прехода. Нито едно поръчково убийство не беше разкрито и наказано. След ерата на борците, охранителите и силовите застрахователи, които безнаказано изнудваха бизнеса през 90-те години, след серията разстрели на хора от групировките, докато днешният премиер командваше пряко полицията, "гущерът си откъсна опашката" и уличните бандити станаха безнаказано "бизнесмени".

В тази ситуация България получи шанс, благодарение на огромни компромиси и геополитически съображения, да стане член на Европейския съюз. Озовала се там, управлението на страната ни възмути с корупцията и престъпността си останалите държави членки и това отношение беше отразено във всеки мониторингов доклад по глава "Правосъдие и вътрешен ред", както и в непрестанните откази България да бъде приета в Шенген.

Още в първия евродоклад беше констатирано, че "е налице очевидна слабост при превръщането на добрите намерения в резултати". Липсва наказване на корупцията от високо равнище, не се разследва необяснимо забогатяване, пише в документа. През следващите две години европейските доклади са все така разгромяващи: не се прави почти нищо срещу организираната престъпност и корупцията в управлението.

Юлският доклад от 2009 г., съвпаднал с парламентарните избори в България, е пълен с критики. В него сред останалите препоръки, фигурира и тази: "да се създадат специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения по дела за корупция по високите етажи и дела, отнасящи се до организираната престъпност, като тези структури трябва да разполагат със съответната функционална и политическа независимост".

Препоръка като по поръчка

Няколко дни след изборите и след доклада тогавашният главен прокурор Борис Велчев има готово решение - създава се ново спецзвено, което ще разследва организираната престъпност. То включва екипи от прокурори, разследващи полицаи, следователи, агенти на ДАНС, данъчни служители и на финансовия контрол. "Вече сме обсъдили идеята с бъдещите управляващи и срещаме пълната им подкрепа", казва главният прокурор.

Девет месеца след като ГЕРБ идва на власт, обявява, че ще прави "спецсъд срещу мафията". В него обвиненията и присъдите ще се случват в кратки срокове, обещава вътрешният министър Цветан Цветанов, който сега по ирония на съдбата желае да ликвидира творението си. Борис Велчев заявява: "Създаването на специализирани структури, които да преследват и наказват високата корупция и организираната престъпност, беше препоръчано още в доклада на Европейската комисия от юли миналата година." Това днес се ползва като аргумент от ГЕРБ, че трябва да се иска едва ли не разрешение от ЕК за закриване на спецправосъдието.

Правителството решава да изпълни точно тази препоръка на ЕК, която няма задължителен характер. Останалите така си и остават на хартия. Въпросната препоръка обаче е проблемна. Спецсъдилища вече са изпробвани в Словакия и Испания. Словашкият е отхвърлен от конституционния съд като извънреден. В Испания случаят е особен - там фокусът е върху тероризма.

По повод спецсъда правозащитници предупреждават, че управляващите са на крачка от създаване на извънреден съд с поръчкови магистрати с привилегии. Посочват, че целта е да се създадат два вида съдилища - едни за масовите дела и едни за тези, които правителството на всяка цена иска да спечели.

Някои опасения се оправдават - за спецсъдиите и прокурорите са предвидени по-високи заплати и това впрочем е единственият стимул, защото авторитетните съдии не желаят да постъпят на работа в новия орган. Съдии предупреждават и че начинът, по който се създава съдът, поражда чувството за принадлежност към дадена "кауза", което има за естествена последица създаване на определени нагласи и пристрастия - и двете крайно вредни за всеки съдия и за правосъдието като цяло.

Любопитна подробност: Първоначалният вариант на закона праща в спецсъда всички дела за корупция, престъпления с европейски средства, отвличания, трафик на хора и пране на пари в особено големи размери, по които подсъдими са министри, депутати, магистрати, областни управители, кметове и шефове на държавни агенции и комисии. Това предизвиква реакцията на парламентарната опозиция, че новият съд се превръща в извънредна юрисдикция. След като това мнение застъпва и премиерът Бойко Борисов, ГЕРБ ревизира предложенията си.

И още един знаков момент: В началото на 2012 г. от спецсъда изпращат прессъобщение до медиите с искане те да "съгласуват" точността на подадената им информация, "изпращайки ни заглавия на статии и евентуални публикации, свързани със Специализирания наказателен съд, преди те да бъдат отпечатани".

Скандалът с желанието за цензура е потушен.

Българският Франкенщайн

Българският Конституционен съд също се произнася, през 2018 г. е сезиран от съдиите в двете върховни съдилища, подкрепени със становище на адвокатите. Те искат спецсъдът да бъде забранен като извънреден. Поводът е, че в него са прехвърлени делата за корупция във върховете на властта с по-дълъг срок на разследване. Спецмагистратите получават и още една привилегия - до 6 заплати на година повече от колегите си в другите съдилища. КС, естествено, отхвърля тезата, че спецсъдът е извънреден.

Всичко това, съчетано с разрешаването на "вечните обвиняеми" и делата "в чекмедже", създава перфектен репресивен апарат - "съдът Ми". Цялостният проект на ГЕРБ е завършен със сглобяването на КПКОНПИ от няколко органа, които нямат нищо общо един с друг: уж аналитичният БОРКОР е обединен с част от контраразузнаването и отдел на Сметната палата.

Получава се обаче отлична трансмисия: За да попадне неудобен субект в ръцете на КПКОНПИ, е достатъчно спецпрокуратурата да му повдигне обвинение. Няма значение дали ще издържи в съда. И машината се задейства, но не и срещу високите етажи на властта - справка: казусът с луксозния апартамент, в който безплатно си живее доскорошният министър на финансите Владислав Горанов.

Идеята за създаването на антикорупционната комисия, и тя препоръчана от ЕК, също е осъществена превратно - вместо орган, който да гледа под лупа хората във властта и тяхното забогатяване, КПКОНПИ се съсредоточава върху избрани представители на частния бизнес.

Равносметката

Още в първите години след създаването на спецправосъдието Брюксел установява, че то постановява минимални и под минималните присъди, като се ползва процедурната възможност за споразумение с прокурора. Става дума предимно за наркотрафиканти. След това на ред идват предимно маловажни според наблюдаващите от ЕК дела.

В края на 2019 г. рекапитулация сочи, че специализираните органи гълтат пари, а резултати им са много скромни. Няма осъдени за корупция по "високите етажи". Затова пък цялото подслушване се е прехвърлило към спецсъда - там очевидно се дават безотказно разрешения.

"Големите" дела на спецсъда всъщност са за източването на КТБ и за подкуп срещу районния кмет на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. По делото КТБ липсват Пеевски, Путин и Обама. След зрелищния й арест Иванчева все още е под домашен арест, а преди това прекара максимално дълго в килия извън всякакви правни стандарти и беше в болница с пранги на краката и ръцете.

Делото за подкупа ще се запомни и с проверката на Върховния съд, която установи неправомерен натиск, оказан от председателя на апелативния спецсъд, върху съдията, определил по-лека мярка за неотклонение на двете обвиняеми. Именно това е и последният откроил се огромен проблем на спецсъда - че се ползва за инквизиция на обвиняеми чрез мерките за неотклонение. А за капак има и нова придобивка - да налага и обезпечения, които нямат нищо общо с наказателния процес - част от "играта" с КПКОНПИ.

И да не пропуснем - спецпрокуратурата не откри никакви престъпления нито в записите на Бойко Борисов - а през последните 12 години чухме немалко скандални разговори, нито в снимките на чекмеджето му, нито във видеозаписа на "Мата Хари".

Това е накратко историята на "съда Ми". Искаме ли още от същото? Съдбата на този очевидно политически проект е в ръцете на следващия парламент.