Новият закон за храните - регистрирай това

Новият закон за храните - регистрирай това


Новият Закон за храните, в сила от 9 юни 2020 г., си поставя за цел да гарантира по-висока защита на потребителите по отношение на храните и да осигури систематизиране на националното ни право и хармонизирането му с това на Европейския съюз в областта. И докато дава регламентация на материи, за които такава беше липсваща и необходима, то със своите нововъведения Законът за храните поставя и въпроси, които тепърва следва да се изяснят в подзаконовите нормативни актове и практиката.


1. Бизнес оператори и обекти за производство, преработка и/или дистрибуция на храни - що е то?


Въвеждат се нови понятия, кореспондиращи с европейското законодателство и очертаващи кръга на субекти и обекти, които попадат в обхвата на Закона за храните.




Бизнес операторите са физически или юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в контролираните от тях обекти. Обект пък е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба и която е свързана с производството, преработката и/или дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.


Именно извършването на производство, преработка и/или дистрибуция на храни в този широк кръг обекти подлежи на задължителна регистрация или одобрение по местонахождението на обекта - пред областната дирекция по безопасност на храните, а за регистрация за производство на натурални минерални, изворни и трапезни води - пред регионалната здравна инспекция.


Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Министерството на здравеопазването ще поддържат на интернет страниците си съответни публични регистри на бизнес операторите и обектите за храни.


Важно е да отбележим, че издадените удостоверения за регистрация на обекти за производство и търговия с храни по реда на отменения Закон за храните запазват действието си за срока, за който са издадени, т.е. не се налага пререгистриране по новия закон на тези обекти. Следва обаче техните оператори да съобразят дали е необходимо да предприемат мерки във връзка с дейности, за които има нововъведени регистрационни режими, като например за онлайн търговия и транспортиране на някои групи храни.


2. Търговията с храни от разстояние се регулира изрично за първи път


Търговия с храни от разстояние може да се извършва само след регистрация по новия закон. Заявление по образец на БАБХ се подава най-малко 14 дни преди започване на дейността от бизнес оператор с дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект или от доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние. В този смисъл новата регламентация засяга всички търговци на храни от разстояние - както тези, които използват физически обект за преработка и съхранение (ресторанти, заведения, електронни магазини), така и платформите за онлайн търговия.


Забранява се търговията от разстояние на храни за кърмачета и малки деца (до 3 години) и храни за специални медицински цели.


Очаква се издаването на наредба на министъра на земеделието, която ще определи специфични изисквания към търговията с храни от разстояние. До приемането на новия Закон за храните нямаше специален регистрационен режим по отношение на търговията с храни от разстояние, затова е даден 3-месечен срок (до 09 септември 2020 г.) на търговците, които извършват такава дейност, да приведат дейността си в съответствие с новите правила.


3. "Продукт от България"/ "Добит в България"


Тези обозначения могат да бъдат поставяни върху първични продукти, добити на територията на България. Първични са продуктите от първично производство, включително продукти на почвата, от отглеждането на добитък, от лов и риболов. За използване на "Добит в България" законът не поставя допълнителни условия. За обозначението "Продукт от България" обаче има изисквания основната съставка на храната да е добита в България и всички етапи на производствения процес да се осъществяват също в страната.


Тъй като Законът за храните не дава определение на "основна съставка", би следвало да се приложи понятието на европейския законодател, а именно съставката (или съставките), която представлява повече от 50% от дадена храна или която обикновено се свързва от потребителя с наименованието на храната и за която в повечето случаи се изисква посочване на количеството. Обозначението "Продукт от България" може да се придружава с географска карта или друг символ, съдържащ информация, че храната е произведена на българска територия.


4. Регистрация на хранителни добавки и някои видове храни


• Хранителни добавки и храни за употреба при интензивно мускулно натоварване


За пускане за първи път на българския пазар на хранителна добавка или храна за употреба при интензивно мускулно натоварване бизнес операторът е длъжен да я регистрира пред БАБХ. Заявлението е по образец, който предстои да бъде одобрен и публикуван на страницата на БАБХ в рамките на двумесечен срок от влизане в сила на Закона за храните (т.е. до 09.07.2020).


Компетентният орган може да поиска от бизнес оператора да представи научно изследване или данни, които установяват съответствие с изискванията за състав, характеристики и предназначение, както и друга необходима информация, както и да поиска от специализирани институции (като Центъра за оценка на риска по хранителната верига, Националния център по обществено здраве и анализи, Антидопинговия център и др.) да предоставят становище за съответствие с нормативните изисквания. Хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, се вписват в публичен регистър на интернет страницата на БАБХ.


По предходния режим хранителните добавки подлежаха на уведомяване до съответната областна дирекция по безопасност на храните преди пускането им за първи път на българския пазар. Не е предвидено изрично дали уведомленията за хранителни добавки по предходния ред ще бъдат служебно признати и вписани в публичния регистър на БАБХ и съответно дали за тези хранителни добавки ще е необходима регистрация по новия режим.


Аргумент в подкрепа на липсата на необходимост от такава регистрация за заварените положения е, че Законът за храните предвижда подаване на заявление по новия ред при пускане за първи път на пазара в България. Все пак е препоръчително за производителите и търговците на тези продукти да следят предстоящата практика по прилагане на новия закон. При всички случаи, ако е налице промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в публичния регистър (като състав, наименование или предназначение на хранителна добавка, данни на бизнес оператора, обекта на производство или дистрибуция и др.), бизнес операторът е длъжен незабавно да подаде уведомление до БАБХ, придружено с информация или документи, удостоверяващи промяната.


• Храни за кърмачета, храни за специални медицински цели и храни с вложени витамини и минерали


Преди пускането на пазара на територията на България на такива храни, бизнес операторите са длъжни да подадат уведомление до Министерството на здравеопазването. Изискването се отнася за храни за кърмачета, някои предходни храни за кърмачета, храни за специални медицински цели, както и на храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества, чиято употреба в храни е ограничена или се контролират.


5. И още регулация:


Забрана за участие на деца в реклами


Ограничението се прилага за реклами или други форми на търговски съобщения на следните групи храни: генетично модифицирани храни и храни, за които има нормативно въведени ограничения за употреба от деца, както и храни, които съдържат съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене съгласно нормативната уредба. При рекламирането на тези групи храни е забранено като изпълнители да участват деца.


Регистрация на превозни средства


Транспортиране на храни от животински произход, брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия, може да се извършва само с превозни средства, регистрирани по специален ред на новия Закон за храните, което се удостоверява със стикер.


6. Санкции


За извършване на дейност без вписване в регистрите по Закона за храните, когато се изисква такова или други нарушения, като например относно етикетирането или рекламирането на храните, глобите за бизнес оператори достигат до 6 000 лв. При системни нарушения (три или повече) наказанието е в петорен размер от най-високата глоба, за която на лицето има влязло в сила наказателно постановление. Най-високи остават санкциите за производство и продажба на генетично модифицирани храни в нарушение на законовите изисквания, които могат да достигнат до 110 000 лв.

 

 

Източник: Дневник


бизнес, новини -


Коментирай

Реклама