Половината българи свързват добрия морал с вярата в Бог

Половината българи свързват добрия морал с вярата в Бог


Половината (50%) българи смятат, че трябва да вярваш в Бог, "за да си морален и да имаш добри ценности". Това не само е увеличение на тази група със 17 процентни пункта спрямо 2002 г., когато така са смятали 33%. Промяната за едно поколение е по-голяма дори спрямо страни като Русия и Полша, където църквата се радва на голяма подкрепа от държавата.


Този е един от изводите от световно проучване на американски социологически институт "Пю", проведено през 2019 и началото на 2020 г. Анкетирането в България е било лице в лице с повече от 1000 души в периода 12-19 октомври миналата година.


От Европейския съюз в проучването са включени 13 държави и сред тях само Гърция (53%) изпреварва отговорите на българите. Следва Словакия (45%), докато 36-37% от руснаците и поляците споделят убеждението, че вярата в Бог е важна за това човек да бъде смятан за морален. В страни като Франция този отговор са избрали 15%, в Чехия - 14%, а в Швеция - само 9%.

  • България е лидер в мащаба на промяната сред включените 34 държави от цял свят. За 18 години разликата е 17 пункта, като следват Русия с 11 пункта (от 26 на 37% е станала групата, свързваща морала с вярата в Бог) и Япония (10 пункта - от 29 на 39%).

Няма лесно обяснение на този процес, защото изглеждат невалидни версии като "освободената вяра в бивша комунистическа страна" (в Украйна, например, отчитат намаляване на тази група от 61% на 50%) или "навлизане на подкрепящи религията политици във властта" (в Турция, където над 10 години са във възход умерените ислямисти на Реджеп Тайип Ердоган наланението е с 11 пункта от 61% на 50%). Дори в САЩ, където изглежда, че политическото християнство е във възход, всъщност са паднали под половината (от 58% на 44% вярващите във връзката между Бог и добрия морал).

 


От "Пю" не дават конкретно обяснение, а само посочват тенденции в отговорите на българите като тази, че през 1991 г. 41% са казали, че Бог играе важна роля в живота им, докато през 2019 г. на този отговор се спират 55%. По друг повод социологически агенции са заявявали, че по-скоро виждат връзка с възхода на национализма и засилването на твърдението, че принадлежността към водещото вероизповедание и задължителен елемент на националната идентичност.

 




Американските социолози обръщат внимание на връзките между убеждението Бог-морал с нивото на доходите, степента на образование и възрастовата структура на населението.


По показателя БВП на глава от населението България попада сред държавите с "висок среден доход" (24 561 долара през 2019 г.), поради което и около половината анкетирани казват, че вярата в Бог и моралът са свързани. В двата полюса ясно стоят Кения (най-ниският доход от $4509 през 2019 г. и 95% вярващи в тази връзка) и Швеция ($55 815 през 2019 г. и 9% вярващи в тази връзка).


 

Връзката между БВП на глава от населението и убеждението, че религиозната вяра е условие за висок морал.

Връзката между БВП на глава от населението и убеждението, че религиозната вяра е условие за висок морал.

 


Влиянието на доходите се вижда и на индивидуално ниво и това се потвърждава навсякъде по света. В България вярващите във връзката Бог-морал са 58% при хората с ниски доходи и 39% при тези с високи. Разликата от 19 пункта изравнява страната с Унгария (но там съотношението е 37% срещу 18%) и след Аржентина (20 пункта), Израел (22 пункта) и САЩ (24 пункта).


 

Отговори на въпроса дали религията има значение в живота на анкетирания (тъмно синьо - изобщо няма; светло синьо - не съвсем, светло зелено - донякъде е важно, тъмно зелено - много е важно).

Отговори на въпроса дали религията има значение в живота на анкетирания (тъмно синьо - изобщо няма; светло синьо - не съвсем, светло зелено - донякъде е важно, тъмно зелено - много е важно).

Ефект има и от големия брой възрастни хора в България. Почти навсякъде в проучването групата на 18-29 години по-рядко свързва вярата в Бог с добрия морал за разлика от тази над 50 години. В България 37% от младите приемат тази позиция, в групата 30-49 години делът им се увеличава до 48%, а над 50 години групата става 57%.


За сравнение, в Гърция, където анкетираните демонстрират силна роля на вярата и религията в живота им, разликата между млади и възрастни е цели 34 пункта - между 31% и 65%. В същото време в Италия, центърът на католицизма, 21% от младите са на тази позиция, но и не повече от 37% от италианците над 50 години.


Колкото по-образован е човек, толкова по-светски убеждения споделя - това е друг от изводите от проучването. В България 53% от хората с по-ниско образование и 43% от тези с по-високо вярват, че Бог и морал са тясно свързани. Разликата от 10 пункта отново е при относително високи показатели за двете групи. Отново показателно е сравнението с Гърция (59% и 32% или 27 пункта) и Италия (32% и 18% или 14 пункта).


България не е изрично посочена при обяснението за връзката между политическите симпатии и религиозните убеждения на анкетираните. Но водещото правило е по-религиозни да са привържениците на политическата десница с едно изключение в Европа - в Словакия е точно обратното.


В съобщението на "Пю" не се посочва колко от анкетираните каква религиозна принадлежност имат. Но от данните се вижда, че по правило по-силни чувства проявяват мюсюлмани. В България например съгласни с това, че трябва да се вярва в Бог, за да имаш добър морал и ценности, са 66% от определилите се като мюсюлмани и 49% от християните (православни и други). В Германия това е изборът на 65% от мюсюлманите и на 45% от християните. В Русия показателите са 63% и 41%, в Израел - 74% и 44% от юдеите.

 

Източник: Дневник


новини -


Коментирай

Реклама