Бъдещето на гласуването в чужбина
Eдин от гвоздеите на последните промени в Изборния кодекс беше гласуването в чужбина, а и на самите последни избори заради високият брой гласове /около 180 000/, които дойдоха от външните избиратели - най-много досега. Отдавна има политически разправии по темата- гласуване по ресторанти и сладкарници, ограничен брой секции, ту 60 заявки за секция, ту 40, с декларация, без декларация.
В последните години секция се откриваше с поне 60 заявления. На практика от тези 60 заявили гласуваха половината, но изведнъж се появяваха още 300 или 1300 и след това започваха клетви по адрес на Централната избирателна комисия (ЦИК), че не се е справила. И, разбира се, дежурните съмнения за гласуване от името на други хора и за двойно гласуване. И уверения, че ГРАО проверява 3-4 месеца след изборите дали някое ЕГН на гласоподавател няма да светне да речем едновременно в Лондон и в Лом или в Париж и Павликени например.
Бяха отхвърляни всякакви вопли да се направят реални избирателни списъци поне на избирателите в чужбина. Отхвърлят ги и тези, които са там - било дискриминация, не искали да казват на българските власти къде живеят в чужбина и т.н. На тези избори дори имаше избиратели, които едновременно са заявили пред ЦИК, че ще гласуват в чужбина и искат секция,но се жалваха, че ЦИК ги е записала в регистъра, на заявилите гласуване в чужбина. Тоест огласила им е личните данни. Нещо като "искам да гласувам, ама не искам никой да знае, че искам да гласувам".
А сега основното: На тези избори беше произведен реален изборен регистър на българските гласоподаватели в чужбина. Да. Колкото и да не ви се вярва списъците на действително гласувалите български граждани в чужбина е прекрасна основа за формирането на избирателен списък за следващото гласуване в чужбина.
Тук въпросът е имат ли очи ЦИК и законодателят да забележат този факт и да осмислят за какво може да послужи той.
На първо място - организация и реално планиране на целия изборен процес зад граница. Това никак не е малко, имайки предвид разходите и усилията по това гласуване.
Вече знаем колко са гласувалите избиратели. И откакто има гласуване в чужбина, те са най-много. Вече съществува система за дописване. Който не се намери в този списък, може да се допише. Може да се създаде система, а може да се ползва и тази, която работи, през която ако избирателите имат намерение да се върнат в страната, да се отпишат от списъка за чужбина. И ако вече са отписани от списъка по постоянен адрес, да се запишат отново в родния град.
Може да се отдаде възможност на част от избирателите да поискат пререгистриране в друга изборна секция, ако тази, в която сега са гласували не им е удобна или защото ЦИК ги е пратил там служебно. Такава пререгистрация може да бъде и в друга държава. Ако не искат да гласуват в Лион, може да прескочат до Женева - само два часа е с влака. Тъкмо ще си купят по един швейцарски часовник, по едно швейцарско ножче и един шоколад за децата.Дипломатическите представителства ще могат да анализират гласуването и да оптимизират разположението на секциите, да разделят пренаселените секции, за да няма хора, лишени от гласуване или обосновани съмнения за измами при 1000 и повече гласували в една секция. Но пък в Обединеното кралство ще настъпи голяма радост - във всяко графство секция или към 150 - 160 секции. От гледна точка на логистиката пък такъв изборен регистър ще бъде безценен. Като се започне от планирането на разходите, през пазпределението на материалите, евентуално машините за гласуване и се приключи с предаването им обратно в ЦИК.
Забележете при това- работата е свършена. След промяната на протокола на СИК няма как да разберете, кой си е поискал секция на последните избори и кой се е дописал. Има едно число - броят гласували. Остава ГРАО да се задължи да публикува списъка на гласувалите. И после да се даде възможност на тези хора, които са в този прекрасен проекто-изборен регистър за чужбина, да могат да се определят в рамките на един месец къде ще гласуват, а след това да бъдат отписани от избирателните списъци по постоянен адрес.
В заключение: Представете си, че правите сватба на дъщеря си или на сина си. Потвърдили са ви, че ще дойдат 100-тина гости и вие сте приготвили хапване за тях и пийване поне за 150 гости (за всеки случай). В ресторанта обаче се появяват само 50 от потвърдилите, но идват още 450 гости, които ви заявяват, че сте длъжен да ги нахраните, защото са ви роднини от 9-тo коляно нагоре и желаят щастие на младото семейство. За капак ресторантът разполага само с 200 места. Така изглежда грубо сегашният изборен процес зад граница.
И нека не забравяме - сметката за сватбата я плащат българските данъкоплатци, които гласуват в страната и плащат данъците си в българската хазна. Желанието за оптимизиране на процеса е напълно разбираемо, въпреки че някои задгранични активисти искат изборните секции в чужбина да са на съседната улица или поне с честотата на секциите в България. Няма да стане. И не трябва!
Не сме фантазьори и знаем, че такъв изборен регистър няма да бъде създаден. Дори и да е полезен. Нищо не пречи обаче да помечтаем. А умните хора да ни кажат, че ще ни купят колело, ама друг път.