"Репортери без граници" да включи в медийната си класация и прокуратурата

"Репортери без граници" да включи в медийната си класация и прокуратурата


След разширяването на достъпа на МВР до трафични данни заради коронавируса сега се правят два сериозни законодателни опити от страна на ВМРО за ограничаване на свободата на словото заради т. нар. дезинформация. Прави се опит за путинизация на българското общество чрез задължаване на гражданските организации да правят някакви там отчети и доклади. Всичко това трябва да се гледа заедно.


По въпроса за специалните разузнавателни средства (СРС) - има съвсем ясни и притеснителни тенденции за увеличаване на общия брой на хората, спрямо които има разрешени СРС.


Което според бюрото не било реален проблем.


Според числата в самия доклад скача броят на лицата от 2748 - 2017-а, през 3046 (за 2018 година - бел. ред.) и 3310 за 2019 г. Това означава, че между 2017-а и тази година скокът е с 20%. Ако някой смята, че това е тенденция, която не следва да се анализира, ми се струва, че това е грешка. Паралелно с това намалява броят на отказите. През 2017 г. този брой е бил повече от два пъти по-голям от сегашния - 1315, а сега имаме само 643 отказа.


Какво показва това? Според доклада на бюрото това показвало, че институциите били станали по-грижливи и внимателни. Основно разрешенията - 60%, се дават от специализирания съд и там вероятно контролът е занижен. Проблем е един-единствен съд да дава толкова голям процент разрешения. Когато Софийският градски съд даваше този основен процент, накрая се стигна до осъдителна присъда на председателя му.


Аз виждам силно занижаване на дебата.


Вече не се дебатира и то точно по такива важни теми, свързани със защита на основните права.


Фактът, че някой може да си позволи да предложи в парламента (това не се е случвало от 30 години по време на този преход - някой може да предложи всеки гражданин, който пише във "Фейсбук" да се регистрира), защото трябвало да се бори държавата, видите ли, с фалшивите новини, тоест с критиките спрямо управлението - това вече достатъчно ни показва за какво ниво на дебат и за каква култура в европейския смисъл на думата в парламента говорим.


И Националното бюро трябва да се заеме с дейността си. Тази година е работено само по 36 преписки за евентуално неправомерно прилагане на СРС. Никой не е чувал и как работи ресорната парламентана комисия.


Прокуратурата, вместо да се занимава с разследвания с цел да бъдат подплатени едни качествени обвинителни актове, се е превърнала в своеобразна медия, която по недопустим начин публикува данни, представляващи чувствителна информация, тайна и които са защитени от Конституцията и законите. Аз просто се чудя дали не трябва следващия път в класациите на "Репортери без граници" да се включи и прокуратурата като една своеобразна медия, паралелно на радиата, телевизиите, сайтовете и вестниците.

 

Източник: Дневник


политика -


Коментирай

Реклама