Завръща ли си ``реномето`` червеното вино след пандемията?

Завръща ли си ``реномето`` червеното вино след пандемията?



Противно на личното усещане на много хора, че са консумирали повече алкохол от началото на епидемията в страната, производителите на някои напитки още при първото затваряне обявиха срив в продажбите. Такъв беше случаят с пивоварите след като в средата на март заведенията бяха затворени и явно консумацията в домашни условия не може да компенсира това. При виното нещата не стоят точно така с изключение на един сегмент - този на качествените вина в най-високия ценови клас.


При тях продажбите през миналата година са нищожни, коментира Емил Коралов, издател и мениджър на Di Vino. Изданието наскоро оповести традиционната си класация за Топ 50 на най-добрите български вина. Обяснява, че общият обем на продаденото вино през миналата година не е по-малък от преди, но има голяма разлика в това какво се е продало - има ръстове в ниските ценови сегменти, а във високия сегмент има спад, като Коралов


определя ситуацията в най-високия сегмент като трагедия


Ресторантите са основното място, където се купуват такива вина и това, че те не работиха, оказа огромно влияние на продажбите на тези вина, посочва той. В допълнение на това отсъствието на чужди туристи, които са основната аудитория почти липсваха. "Това се оказа, че не е български феномен, а навсякъде е така, дори при традиционните производители - Франция, Италия, Испания", допълва той. Освен това случилото се не може да се нарече неочаквано.


Липсата на чуждестранни туристи не може да бъде компенсирана от местните ценители на тези вина. Причината е, че с различни мотиви хората като отидат на ресторант, са склонни да похарчат повече за бутилка хубаво вино. Но това не е така във времена на несигурност, каквото е сегашното. Когато купуват напитката за консумация у дома пък не са склонни да похарчат толкова колкото в заведение.


 

Едва ли някой е очаквал друго да се случи, все пак виното не е стока от първа необходимост.

 


Производителите на такива вина разчитат на продажби в ресторанти, специализирани магазини и евентуално на износ. Последното обаче е проблематично доколкото България не е утвърден винен производител зад граница. В тази ситуация


са единици избите, които успяват да си продадат скъпите вина


Добрата новина е, че почти няма такива, които да залагат само на такова портфолио и че не става дума за огромни количества. Макар и рисково, те могат да отлежават още една година. "Това не е фатално за вината, но може да е фатално за бизнеса", отбелязва виненият експерт. В това време производителите са заложили на продажбите на продукцията си в по-ниските ценови сегменти, което е довело и до ръстове при тях.


Както и в други сектори пандемията е променила плановете на бизнеса. По наблюдение на Коралов тези, които строят изби в момента, продължават с това, но останалите са поставили плановете си на пауза. "Ако пандемията приключи това лято, производителите ще се отърват относително лесно, но ако продължи 1-2 години, много няма да издържат", прогнозира той. Напомня, че освен малка помощ за съхранение на вино в началото на пандемията секторът не е подпомаган, а в допълнение и няма изложения, на които да се представя.

 


Според Коралов обаче


не пандемията е проблемът на сектора, но тя е засилила влиянието


на тези, които съществуват от години. В тях посочва:

- Липсата на адекватно законодателство, което да облекчи режима за регистрация на новите изби, който сега е тежък и оскъпява виното двуцифрено, а освен това принуждава някои да си останат в сивия сектор
- Адекватно райониране
- Липсата на държавна политика за маркетинг на български вина зад граница
- Позициониране в чужбина на най-ниските рафтове в магазините с ниска цена

"Не казвам, че държавата трябва да плати за рекламиране на българските вина в чужбина", пояснява Коралов. Посочва, че става дума за политика на държавата чрез някоя нейна структура. Мотивът за това е, че на практика няма винен сектор по света извън Франция и Италия и то заради историята им, който да е успял да се утвърди глобално без целенасочена държавна политика. Това е такава индустрия, че индивидуалният или регионалният бранд не могат да пробият самостоятелно, обяснява Коралов.

 


По-евтините вина не са лоши,


напомня той. В класацията, която изготвя изданието, има специална категория - Best buy, в която са вината, при които съотношението цена/качество е най-добро. По негови наблюдения все по-качествени вина се появяват в по-ниския ценови сегмент. Друга тенденция, която отбелязва, е, че червените вина стават доста по-леки, по-балансирани като стил и вкус. "Модата във виното по света върви тъкмо в тази посока - към производството на по-суфистицирани и едновременно с това олекотени и с финес вина, като това е предимно при червените", казва той. Те вече не са това, което бяха - да се консумират непременно с храна и с тежки меса, а вече и като аперитив, включително и през лятото. Тежките бомбастични червени вина не са изчезнали и едва ли ще изчезнат, но делът им е намалял, казва Коралов.


Според него червеното вино си връща реномето след "залитането" към белите вина, поради това, че могат да се пият във всяка ситуация. Пенливите също стават все по-популярни. Казва, че това са тенденции, проправящи си път през последните години и нямат общо с пандемията, която засега не се очаква да зададе нова посока. Освен тази, че онлайн продажбите за последната година са нараснали трицифрено като много изби са продавали активно през собствените си сайтове. "Много по-лесно е да пратиш на някого вино отколкото храна", казва той.


Българската асоциация на винените производители (БАВП) започна кампания "Да празнуваме Великден с българско вино". Целта е да се популяризират българските вина в ситуация на криза.

 

 

 


България, вино, интересно, класации, новини -


Оставяне на коментар

Реклама