Водещи турски банки не искат да финансират “Канал Истанбул“

Водещи турски банки не искат да финансират “Канал Истанбул“




Част от водещите турски банки не изразяват желание да финансират планирания в Истанбул канал на президента Реджеп Тайип Ердоган. Това заявиха пред "Ройтерс" четирима високопоставени банкери, като споделят за опасения за околната среда и инвестиционни рискове над мегапроекта.


Двама от източниците казаха, че глобален пакт за устойчивост, подписан от шест от водещите банки, е препятствие пред финансирането на "Канал Истанбул".


Дори Ердоган нарече идеята "откачен проект", когато я съобщи преди десетилетие. Вкарването на проекта в ход се очаква да стартира през юни и той би свързал Черно море на север с Мраморно море на юг. Пътят на канала би минавал на 45 км през мочурливи райони, ферми и градчета западно от Истанбул.


В същото време кметът на Истанбул и инженери са против проекта от екологични съображения и са на мнение, че ще унищожи морска екосистема и ресурси, снабдяващи града с почти една трета от прясната му вода.


А пък Русия сигнализира, че се безпокои от проекта от съображения за сигурност, защото каналът би отворил втори проход към Черно море и към част от флота ѝ.


"Не мисля, че можем да участваме във финансирането на Kanal Istanbul," заяви високопоставен банкер, поискал анонимност. "Това може да предизвика някои екологични проблеми."


Шест турски банки, сред които Garanti Bank, İş Bankası и Yapı Kredi, разписаха подкрепената от ООН Принципи за отговорно банкиране, която призовава приелите я страни да избягват увреждане на хората и планетата. "Определено не искаме да даваме заем на този вид проект поради екологичните проблеми," заяви за "Ройтерс" втори банкер. Той добавя, че подписалите банки трябва да спазват пакта за устойчивост, подкрепен от ООН.


 На 75 млрд. лири през 2019 г. беше оценен канала - или 13 млрд. долара по това време - в правителствен доклад.


Мечтата на Ердоган се нуждае от повече от държавно и чуждестранно финансиране, защото някои турски кредитори изявиха своето нежелание н да финансират проекта. Искането на "Ройтерс" за коментар не е получило отговор от финансовото министерство. Ибрахим Калън, който е съветник на турския президент, попитан дали турски банки ще вземат участие във финансирането, заявява, че "със сигурност" проектът ще привлече инвеститори и кредитори, когато скоро се проведе търгът.


"Гаранти" си спестяват комнетар, "Иш" и "Япъ Креди" също не дават отговор. Коментар не правят и "Денизбанк" и държавната "Вакъфбанк", липсва реакция и от други големи банки като държавните "Халкбанк" и "Зираат Банк".


Цената на канала би надминала други мегапроекти, например забележителното ново летище в Истанбул, белязали наследството на Ердоган - растеж на базата на кредити. Големият външен краткосрочен дълг, който е близо 150 млрд. долара за банки и компании удари лирата и показа рисковете от изчерпаните валутни резерви на южната ни съседка.

 

 Проекта за канала бе забавен от валутната криза през 2018 г., но той пак е на дневен ред, тъй като икономиката се възстановява от пандемията и правителството одобри плановете за развитие миналия месец. Калън заяви в интервю в неделя, че има интерес към търга, отворен за всички - турски, европейски, американски и китайски фирми. "Това е печеливш проект ... и сме убедени, че ще продължи напред," сподели той пред "Ройтерс".


За по-голямата част турски банки, най-вече заемодатели с европейски обезпечители и участващи в синдикиране на заеми, рисковете най- вероятно биха били твърде високи, заявиха източниците. Те са на мнение, че поемането на такъв голям проект е в състояние да ограничи капацитета им за други операции, а и има риск от провал на проекта.


"Нито една турска банка, нито държавна, нито частна, не би могла да поеме този риск," заяви бивш високопоставен банкер.


Турското министерство на околната среда направи екологични оценки, които отвориха пътя за продължаване на проекта. Но европейските поддръжници на турски банки сигурно няма да видят турския печат за одобрение на околната среда като достоверен, сподели бившият банкер. "Това е един от онези бели слонове (скъп, икономически необоснован, често недовършен проект - бел. ред.). Освен спекулациите с цената на земята е трудно да се види каквато и да е стойност в това", заяви той.


 Морска екосистема и басейни ще бъдат унищожени от канала. Те осигуряват близо една трета от прясната вода в Истанбул е на мнение Съюзът на камарите на турските инженери и архитекти.


Москва също е притеснена - според нея каналът може да не е обхванат от Конвенцията от Монтрьо, която забранява достъпа на чужди военни кораби до Черно море през Босфора. Турски служител каза през 2019 г., че новият канал няма да бъде обхванат от конвенцията, съществуваща от 1936 г. Този месец, на фона на концентрирането на руски сили, в това число и военноморски в близост до Украйна, Кремъл каза, че президентът Владимир Путин отправил призив към Ердоган по телефона конвенцията да се пазва.


Четвърти банкер също каза, че ако опозиционни партии се противопоставят на проекта, строителството може да бъде прекратено, ако управляващата партия на Ердоган бъде отстранена. За 2023 г. са насрочени президентските избори. "Размерът на проекта е изключително голям. Той носи репутационни рискове и риск за заема,"  заяви човекът. "Освен това все още изглежда просто като любимия правителствен проект."

 

източник : Дневник


Ердоган, Истанбул, Москва, Политика, Путин, Турция -


Оставяне на коментар