Завръщането на минералната вода в Софийската централна баня

Завръщането на минералната вода в Софийската централна баня


В центъра на София има едно място, свързано с най-дълбоките корени на градския живот - минералният извор и баните около него. От тук е започнало всичко в този град. Тук, в сърцето на античната крепост Сердика, е имало римски терми; по-късно - мъжка, женска и войнишка бани от османско време, а накрая е изградена Централната минерална баня на архитектите Момчилов-Грюнангер (1913) - една истинска катедрала на водата.


Термалната традиция е европейската идентичност на София




Термалната традиция, която пронизва цялата градска история е, може би, един от най-ясните белези на европейската идентичност на София - особено днес, във възхода на европейския термализъм. Има всички основания минералната баня да е един от центровете на градския живот.


Противно на всяка логика обаче в София се случва обратното - минералната вода е прогонена от Банята. През 1997 г. тогавашният кмет Стефан Софиянски, вместо да помогне на рушащата се вече сграда, неочаквано решава: Банята да стане кметство, по-късно кметство и музей и накрая - музей (Регионален исторически музей - София).


Как Централната баня беше превърната в музей


Някои от аргументите, подкрепящи това политическо решение са:


- "Музеят е единственият начин да спасим сградата" (да запитаме: А как са спасени баните в Будапеща);


- "Банята не е рентабилна" (А защо другаде са печеливши);


- "Дебитът на водата не е достатъчен" (12 л/сек, докато баните в курорта Баден Баден разполагат общо с 9.2 л/сек);


- "Хората си имат бани вкъщи",


- дори - "Софийската минерална вода е вредна за къпане".


С тези аргументи музеят влиза в част от сградата на Централната минерална баня, останалата (северната част) продължава да се руши.


Каузата "Банята да бъде баня"


Каузата "Банята да бъде баня", родена против решението на Софиянски, по-късно продължава да печели нови съмишленици. Лъч на надежда е предложението от 2017 г. на главния архитект на София Здравко Здравков минералната вода да се върне в северното крило и в двата големи басейна на банята. През 2019 г. обаче това предложение е стопирано с ново политическо решение: цялата сграда да се превърне в музей "Българският ХХ век", като басейните бъдат превърнати в "зали за събития".


С други думи минералната вода окончателно да бъде изгонена от своя исторически дом. Група граждански и експертни организации решително се противопоставят, но като че ли каузата е вече загубена. 


По същото време кметът на Будапеща Габор Демски пише в едно издание, посветено на баните в града: "Можем да се гордеем с минералните води - важен фактор от нашата история, който посреща изискванията на настоящето. Трябва да пазим баните - те придават цвят на нашия живот и носят сигурност за бъдещето".


Конкурсът на "Софпроект" е едно малко чудо


На този фон току що приключилият конкурс на Столична община за концепция за връщане на минералната вода в северното и източното крило (с двата басейна) на сградата изглежда като едно малко чудо. Вероятно то е резултат от досегашните дискретни усилия на главния архитект на София, подкрепени от граждански организации.


Конкурсът е повече от успешен! При безупречна организация (осъществена от "Софпроект"), той показва мисленето на едно ново експертно поколение, което не само оценява огромния културен, социален и чисто икономически ресурс на мястото, но е в състояние да докаже възможностите за неговото устойчиво усвояване, включително чрез множество убедителни примери по света.


Става дума за полидисциплинарни екипи от ерудирани специалисти, способни да свържат използването на минералната вода в Термите (понятие, уместно използвано от участници в конкурса) с опазването на културната ценност; да прилагат ефективни социални и бизнес модели, базирани върху привлекателни градски функции, в един от най-интересните стари софийски квартали.


Важно е, че заданието на конкурса поставя както архитектурни, така и социално-икономически цели, които биха довели до устойчивост на бъдещата реализация. Разбира се, класацията на журито по точкова система показва, че всеки от четирите екипа е постигнал тези цели в различна степен.


Как ще изглежда съжителството между музея и термите


Резултатите от конкурса вече са публикувани, затова не е необходимо да ги представям. Ще засегна само един централен, според мен, въпрос: Как ще изглежда съжителството между музея и термите?


Каква ще е връзката между една достойна, но тук натрапена, музейна функция и една изгонена, но отново допусната, термална функция? Конкурсът внушава идеята, че тези две, по същество твърде различни, функции всъщност имат обща културна основа, именно в историческите корени на градския живот.


Всяка от тях може по различен начин да тълкува и утвърждава градската идентичност. Следователно, съжителството е възможно и всяка функция може да извлече полза от него. За тази цел обаче е необходима ползотворна интеграция между двете функции - интеграция, достатъчно активна, за да допринесе за взаимното им обогатяване и достатъчно дискретна, за да не накърни интегритета на всяка от тях.


Различни идеи в първите две отличени концепции


В този смисъл, в конкурса се открояват две различни идеи: Първата идея (в концепцията на екипа "Софийски терми", получил сумарно най-висок брой точки - 93.80), разделя радикално двете функции. Централният вход на сградата е резервиран за музея, докато в термите се влиза от срещуположната, задна страна на сградата - пространството между банята и Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ).


Конфликтът между двете функции е избегнат, но също така и възможността за ползотворен обмен между тях, тъй като те са практически напълно индиферентни една към друга.


Според втората идея (екипът на Kengo Kuma & Associates, Inc. и Ямазаки +Иванова Архитектс, класиран втори с 82.68 точки), музеят, както и термите трябва да имат общ вход - именно оригиналният централен вход на Банята към площад "Бански". От тук по централната ос на сградата се развива обединяващ "пасаж", който включва разнообразни функции, привлекателни както за термите, така и за музея. Пасажът има интегрираща роля като свързва площад "Бански" с пространството между Банята и НАГ, и така обогатява пешеходните връзки в квартала.


Лично аз дадох по-висока оценка на второто предложение, тъй като то отговаря повече на моята представа за ползотворна интеграция на функциите. Виждам в него и една символична справедливост. Минералната вода има правото да се завърне в своя роден дом през парадния, а не през задния му вход.


Какво да очакваме в бъдеще от това съжителство


Убеден съм, че при една здрава концептуална основа, създаваща равновесие между културни, социални и икономически изисквания (цел на конкурса е да я дефинира), при един качествен финален проект и при едно далновидно управление на бъдещия комплекс, Минералната вода ще докаже правото си върху Мястото на термалната традиция. Тогава ще се разбере колко смехотворни са били аргументите срещу това право, колко дилетантско е било политическото решение то да бъде отнето.


Ако това наистина се случи, сигурен съм и в още нещо. Един ден музеят достойно ще се оттегли от Мястото, за да възвърне на минералната вода нейния легитимен дом, създаден именно за нея. Надявам се столицата да успее да приюти музея в подходящо пространство, без да застрашава друга страна на своята идентичност. Всичко това, разбира се, при условие, че не бъде взето поредното политическо решение, в противоречие с всякаква експертна логика.

 

Източник: Дневник


новини, София -


Коментирай

Реклама